Посещаване на Витоша с Учителя

   Освен активната дейност в Школата Учителят започва системно да извежда приятелите сред природата, за да ги запознае с нейните принципи и закони, да ги кали и подготви, да не се плашат от лошото време. Още след свършване на Първата световна война, Учителят посещава Витоша с малка група приятели, като минава през Драгалевци. Първоначално той излиза сам, проучва терена и търси най- подходящите места, за духовна работа. Минава източно от Драгалевския манастир, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът. Това място Учителят го нарича Буди душа, а полянката над него Зеленика.

  Борис Николов разказва как е бил открит лагерът „Ел Шадай " - бивакът на Витоша * През 1922 година в един мъглив и студен зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика. Времето е студено и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо. Учителят им казва:
„Ще отидем още малко по-нататък." Той тръгва напред и прави пъртина в снега, макар че е най-възрастният. Превежда ги през едно дере и стигат до полянка с купчина камъни на нея. „Това е едно хубаво място, на което редовно ще идваме." Скоро мъглата се разпръсква, огрява сльнце и те прекарват повече от час там. Тази полянка е наклонена на юг и много добре приема светлината и топлината на слънчевите лъчи. Учителят й дава името „Ел Шадай", което значи „Врата на Бога". Понеже на това място често духат западни ветрове, приятелите решават да оградят едно пространство. Правят ограда откъм запад и юг от камъни, дълга около 40 метра и висока към 1.80 м. Така защитени от вятъра, братята и сестрите с Учителя започват често да посещават това уютно място.
Този лагер на Витоша става център на много задачи, давани от Учителя на учениците от Школата. През 1922 година в една от последните беседи от Общия клас в томчето „Трите живота", Учителят дава следната задача:** „Всеки ученик да отиде на Витоша, сред нощ, съсредоточен, с никого да не говори и да се върне в София". За изпълнението на тази трудна задача, приятелите се събират на Изгрева и по нареждане на Учителя тръгват за Витоша един след друг, на интервал от 10 минути. И най-страхливите сестри изпълняват тази задача и придобиват смелост и устойчивост. Само една сестра не изпълнява задачата, понеже, като стига Драгалевци, решава да пита в кръчмата за пътя нагоре. Кръчмарят я проследява, уплашва я и тя се връща на Изгрева, без да стигне „Ел Шадай".
Едновременно с екскурзиите Учителят дава и златните правила за движение в планината:
„В планината да се пие само гореща вода и щом човек се изпоти, да се спре и преоблече, за да се освободи от отровите, които организма изхвърля, чрез потта, и да набави излязлата вода с пиене на нова гореща вода. " (64)
За тази цел по-късно по време на екскурзии, се носят самовари, които горят в движение на гърба на някои здрави братя. На капака им има свирка, която засвирва щом водата заври, и всички спират да пият гореща вода. Учителят отбелязва, че най-важната цел на екскурзиите, които правим, е да се изпотяваме, да обновяваме и очистваме организма си от натрупаните отрови.
Много екскурзии правят приятелите на Витоша с най-различни задачи - лични и общи. В тях влизат и задачите за посрещане на четирите важни дни на годината: настъпването на пролетта, лятото, есента, и зимата.

* Виж « Изгревът» том І, стр. 467-469; том III стр. 149150; том VI- стр. 447-448; том
VIII стр.602-603, 605.
**Виж« Изгревът» том IX, стр. 34-40, 62-63N26, 378-381, 493; том XIII стр. 405-406, N5; том XVII стр. 877.