V. Развитието и пътят на Школата на Бялото Братство от

1922 до 1944 година

1. Трудности в Школата

      Започва работата на Школата, ръководена от Учителя. Нейният път е труден и пълен с изпитания и страдания, за учениците, а също и за Учителя. Тъмните сили всячески се мъчат да спрат нейното развитие, даването и възприемането на Божието Слово на Земята. Както Природата е осеяна с много красиви и ароматни цветя, така и животът е осеян с човешки идеи, които понякога отклоняват съзнанието на учениците от правия път, и те се отдалечават от източника на живота - от Бога. Под въздействието на комунистическите, анархистическите и толстоистките идеи много от нашите млади приятели от втория ешалон, които е трябвало да присъстват в клас и да участват в попълване на аурата на духовното тяло на Учителя, чрез което да се дава Словото на Земята, се отклоняват от Школата и отиват в провинцията да правят комуни. Учителят е недоволен от тяхната постъпка, но ги оставя да направят своя опит и да извадят съответната поука. Много от младите приятели, които отиват в комуните се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в Школата при Учителя и редовно да посещават беседите.** Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане, отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност, като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната и тя преставаше да съществува." Учителят отговаря:
      „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат."
  Това ние го видяхме и опитахме , след образуванет о на ТКЗ С от комунистическия режим.*** Явява се и втора трудност в Школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителят спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в Школата. Светската наука е основа на знанието.
    „Ако светскат а наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?"
     Учителят поставя строга задача на младежите да следват и да завършат университет и да му донесат дипломите си да ги види. Този велик любовен импулс на Учителя дава отлични резултати. Почти всички младежи се записват в Университета, завършват висше образование и намират място и работа в обществото. Няколко от тях - Борис Николов, Георги Радев и други големи идеалисти, се отказват да си вземат дипломите.**** Това те правят, защото по това време всеки завършил, който иска да бъде назначен на работа, по нареждане на министър- председателя Цанков, трябва да направи писмена декларация, че се отказва от идеите на Учителя, от Бялото Братство и няма да членува в него. Това е една временна мярка на Цанков, която опослсдствис отпада.
      Явява се и трета спънка в Школата. Любомир Лулчев има големи познания по окултизъм и привлича много братя и сестри и ги събира сутрин да им говори. Създава, тъй наречените „упанишади" по образец на древно индуските или на старогръцки групи - за свободни разисквания. Една сутрин Учителят отива на лекция в Общи я клас, а в салона няма никой. Всички били при Лулчев, та даже и стенографките Паша, Елена и Савка. Учителят вижда Ради, който отивал също в
„упанишадата" и го извиква да се върне. Ради влиза в салона при Учителя за беседата. След малко голяма група гузни ученици идват и влизат в салона, който скоро се изпълва и Учителят започва беседата си. Постепенно Той освобождава душите от това вътрешно робство и Любомир Лулчев започва да събира групата на своите „упанишади" след беседата на Учителя и да им разяснява Словото. Тези „упанишади" съпътстват Учителя до заминаването му през 1944 г. Учителят търпеше неразумните ни прояви и поправяше всичките ни недъзи.*****
     При започването на Школата, младите заварват старите братя с утвърдените им разбирания и методи на работа. Почти всички са спиритисти, Младото поколение не е запознато със същността на спиритизма и затова много от тях се увличат лесно и влизат в група на ба й Дончо.****** Той прави сеанси на които се явяват различни духове и дават полезни съвети на братята и сестрите. Духовете обясняват, че Учителят е най-великият слязъл на Земята и носи Словото Божие, но за да го разберат младите, трябва непременно да посещават спиритическите сеанси, на които ще им дообяснят това, което Учителят е казал. Групата нараства и става доста голяма. В нея влизат стенографките Паша, Савка, Димитър Стоянов и много други. Стенографките през деня стенографират беседите, разчитат ги, а вечер отиват при бай Дончо да ги учи и напътства в Словото. Това продължава доста време. Постепенно духовете започват да ги отклоняват, като нареждат да не посещават повече беседите, а да ходят само на сеансите, откъдето да получават истинското знание, понеже Учителят е един от многото Учители, дошли на Земята. Най-накрая карат братята и сестрите да си острижат косите нула номер, да ядат само жито и да носят само гумени галоши. Учителят мълчаливо търпи всичко и чака да им узреят умовете.

  Един следобед брат Ради Танчев , ******* по нареждане на бай Дончо, си взема багажа и тръгва да живее в града, за да присъства непрекъснато на сеансите. Учителят излиза на балкона, поглежда към Ради, натоварен с багаж и строго го пита: „Ради, къде отиваш?" Той отговаря: „Е па там." „Къде там?" - повтаря въпроса си Учителят.******** „Ти преди 500 години, като Патриарх Евтимий се отклони от Школата на Бялото Братство и стана една от причините за падането на България под турско робство. Ако сега напуснеш Школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея."
  Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща багажа си. Вечерта съобщава на събранието какво му е казал Учителя. Тогава бай Дончо решава д а покани на един от техните спиритически сеанси Учителя. Той се съгласява и отива в дома на бай Дончо и сяда на края на пейката. Правят обща молитва и бай Дончо започва сеанса. Вика някакъв дух, втори, трети, но нито един не идва. Бай Дончо започва да си кърши ръцете, обръща се към Учителя и казва: „Двадесет години работя с духовете и които съм повиквал, винаги са идвали при мен, а сега за първи път нямам никакво проявление. Как е възможно това?." Учителят замълчава малко, оглежда хората в кръжока му и казва: „А моето присъствие тук, малко ли е за вас?" - става и си излиза.********* Приятелите разбират, че са направили голяма грешка. Те отиват при Учителя и го молят да ги освободи от клопката на духовете, в която са попаднали. Учителят помага на всички. Скоро спиритическата група на бай Дончо се разпада и в кръжока му не остава нито един представител от Изгрева. Няколко месеца след това бай Дончо заминава за другия свят.
      За да ознаменуват освобождаването си от духовете, братята и сестрите решават да направят обща вечеря, на която поканват и Учителя. Сваряват пилаф и започват да се хранят. През време на вечерята задават разни въпроси - за Вселената, за действието на силите на Слънцето и други подобни. Учителят се храни мълчаливо и накрая казва: „Рекох, оризът е хубава храна. Хапнете си от пилафа, а бъдещето е пред вас, ще стигнете и до решаването и на тези въпроси". При разговор за спиритизма, Учителят обяснява: „Всички пророци на Стария Завет, апостолите и учените на миналото са преродени и се намират както в Школата на Изгрева, така и в провинцията. Те са тука на Земята и всеки изпълнява специална задача, дадена му от Бога. Те не са в невидимия свят и затова не могат да се явяват на сеанси. На сеансите се явяват духове ментори, лъжливи духове на Черната ложа, които искат да отклонят будните души от Школата и Словото Божие". (64)
Велико нещо е човек да пие от чистия извор, от Божия Дух, който работи чрез Учителя, а не от локвите на спиритизма и човешкия окултизъм, за да не изпусне времето на Школата, в която Бог дава своето велико Слово. По това се познават истинските ученици.
  Тук е разбира се и прероденият Юда, който е колективен дух, за когото Бог е взел специални мерки и го тури усилено да работи в Братството. Той учи и завърши, даде своя устен принос за Словото на Учителя. При разговор Учителят казва, че той така е проникнал във всичките му клетки, че и в дъното на ада да слезе, пак ще го извади на Земята, за да свърши работата, която Бог му е определил.