НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ ТОМ 3
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ</span></p> <br /> Работата беше много когато започнахме да отпечатваме беседите. Имаше голяма работа било за дешифриране на стенограмите, било да се коригират. Бяха станали купища беседи на стенограми и те трябваше да се дешифрират, след туй да се коригират, след туй да се напишат на пишеща машина и след туй да се дадат на печатница да се наберат. Печатарите като ги наберат дават шпалтите, това е отпечатък на набраните букви, за да се види има ли пропуснати букви, които шпалти трябва да се коригират и да се върнат на печатарите, за да ги набират. Тези шпалти обикновено се коригираха по два-три пъти. Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил. А цялата тази работа легна върху плещите на Паша. И понеже печатането вървеше интензивно и печатарите постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи. Това е един актив на Братския съвет и това бе една работа, която свършихме и сме благодарни за това.<br /> <br /> Паша Теодорова беше отлична работничка, съвестна, честна, прилежна и много работлива. Тя успяваше да се справи с тази трудна задача, обаче пресили очите си, зрението й отслабна и най-после ослепя. Но това стана след като бе затворена печатницата през 1951 г. След туй не виждаше нищо 20 години и не предприе никакви мерки, за да се лекува. Остана така в туй положение по нейно желание. Но тя винаги имаше бодър дух, беше общителна, разговорлива и винаги положително настроена. Не беше нито мрачна, нито песимистична. Изобщо беше весел човек, общителен човек и всеки имаше желание да говори с нея. В последните години, когато ги изгониха от Изгрева тя се затрудни за жилище. Тогава аз й отстъпих една стая в нашия дом като я ремонтирахме и подготвихме за нейните изисквания и престоя тук шест месеца и после отиде в апартамент, където завърши живота си.<br /> <br /> Елена Андреева и досега е жива и здрава. Тя е добър работник. Тя дешифрира беседите, които не бяха дешифрирани, които бяха на стенограми и положи много труд и ги дешифрира. Така до 1957 г. всички беседи бяха дешифрирани. Тази голяма работа извърши Елена, която работа трая към десет години. Но тя работи с постоянство, воля и търпение. Беседите бяха напечатани на пишеща машина в четири екземпляра докато стана големия обиск на Изгрева на 6.Х11. 1957 г. Но те бяха запазени от мене и укрити. Но други бяха останали при нея от времето на Учителя, които бяха конфискувани. Какво стана с тях не зная.<br /> <br /> Савка Керемидчиева си замина пет месеца след Учителя. Чрез нея бяха дадени „Свещени думи на Учителя". Това са съвети на Учителя към ученика. Това са формули и правила на ученика как да живее, как да мисли, какво отношение да има към живота. Тези съвети Учителят ги е диктувал на Савка всяка сутрин още на ул. „Опълченска" 66, както и на Изгрева. Тя ги бе събрала и накрая ги отпечатаха в една книжка. Но в бележките на Савка аз намерих един проект от нея върху по-нататъшната работа на „Свещените думи на Учителя". Имаше правила, които бяха диктувани, стенографирани, но не бяха дешифрирани. Тези правила аз ги дешифрирах и като ги подготвих намерих плана, върху който Учителят е обсъждал по-нататък за отпечатването им. Аз подготвих още три книжки, които чакат времето да се отпечатат. Това са: 1.„Думи на Свещеното начало", том II. 2. „Единната Любов. Мисли на Великата Душа", том III.3.„Трите велики закона" том IV.<br /> <br /> Боян Боев е образец на един ученик ентусиазиран, въодушевен от идеи, който работеше напълно безкористно. Може да се каже, че не съм срещал по-безкористен човек от него. За своите лични интереси не беше никак загрижен. Целият живот си беше посветил на Учителя, Учението и приятелите. При Боян можеше да дойде всеки, да каже болката си, мъката си, да получи съвет, не само съвети, но и метод. Боян беше един жив Божествен Център в Братството. Той поддържаше жива връзка с Учителя, при всеки случай той отиваше при Учителя и ако имаше някоя молба на някой приятел да се срещне с Учителя, то чрез него ставаше. Обикновено той присъствуваше на тези срещи, мълчеше и записваше всичко, което кажеше Учителят. Учителят даваше съвети на приятелите, когато те се обръщаха чрез Боян с писма, за да питат Учителя. Той прочете писмото на Учителя, запише отговора и веднага отговори чрез писмо на приятеля. Той имаше грижата и участвуваше най-активно при издаването на беседите. Беше изпълнен с идеи, огън и възторг. Той имаше грижата за експедицията на беседите. Когато се отпечатваше едно томче брат Боян го изпращаше до всичкй ученици, понеже в него бяха адресите на всички приятели от цялата страна, както и на тези в чужбина. Той знаеше адресите на всички хора по памет и бе извънредно акуратен. Когато обещае нещо ще го изпълни точно. Беше отличен работник на Учителя. Той стенографи-раше всички беседи на Учителя, а също и всички частни разговори, които при разни случаи Учителят водеше с приятелите, било на екскурзии, било на вечери, било при частни посещения при Учителя. И накрая всички тези материали по мое настояване той ги извади от стенограмите, събра ги наедно и се получи материала „Разговорите на Учителя". Това бе един огромен материал, от който ние извадихме и подредихме в четири книги.<br /> <br /> Когато ние разбрахме, че беседите на Учителя са инкримирани и че те ще посегнат на тях, тогава ние с брат Боян предприехме широка акция. Всеки разговор с Учителя, който той бе записал, той го извади отделно и под формата на писма до приятелите, те бяха изпратени до всички ръководители на Братствата. Щом дешифрира следващия разговор, той го напише в няколко копия, а сестрите го размножат и отново се препраща. Така успяхме да ги запазим. Можеха да се изземат на някое място, но все пак щеше да остане някое копие и да се запази. Така ние взехме грижата да се съхранят. Той изобщо беше неуморим. Работеше от сутрин до вечер. Крайно деятелен човек, енергичен и възторжен. Той беше като слънце. Всекиго ще огрее, всекиго ще стопли, всекиго ще приеме и нахрани. Той не можеше да седи и да се храни, а до него да има човек и да не раздели с него храната си. Такова отзивчиво сърце имаше. Всеки дойде и го занимава с грижите си. Той търпи и слуша. Колкото може той помага. Такива хора веднъж се раждат на земята. Друг подобен случай не можеше да има. В природата няма повторение.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ