XXI.
Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
1. Сестра Елена Казанлъклиева и семейството ни
Величка Няголова
Сестра Еленка е една много предана сестра в Братството. Тя по дух разбира кой е Учителят и се старае да работи усилено, с дух и плам! Имала е труден, кармичен брак. Ражда й се дъщеря Надежда. По-късно осиновява дете - сина си Кирил. За него Учителят е казал, че е убитият й брат. На събора в Търново в 1925 г, съобщават на Учителя, че е оставено дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлъклиева, че това е нейният брат. Ако иска, да го вземе.” И тя го взима, осиновява и той влиза в Братството. Има му името в списъците, които е правила Савка: Кирил Казанлъклиев. По-късно с. Елена се развежда с мъжа си и се отдава на духовна дейност.
Сестра Казанлъклиева посещава много градове и организира събрания. Имала е дар слово и силна интуиция, и е помагала, особено на жените да преодоляват семейните си проблеми. Учителят я съветва и й възлага задачи. И от 1915 г. тя става желана за всеки дом с ценните си съвети. Имала е и ясновидски способности, до които е достигала с пост и молитва. Също е и лекувала. От 1919 г. до 1934 г. тя издава няколко книжки: „За жената и нейната задача”, „Път” и „Стани, събуди се, търси пътя”.
Сестра Еленка е пеела много хубаво и е свирела на китара. Тя създава няколко песни, които са едни от най-хубавите, и духовни, и се пеят от всички. Най-хубавата й песен е „Поздрав на Учителя” - мелодия и текст от нея. Тя я посвещава на Учителя.
„Благословен от Бога Ти,
Учителю на Любовта!
Загдето тъкмо в тези дни,
донесе мир и светлина!”
Припева: „Добре дошъл, добре дошъл,
Учителю на Любовта!
Добре дошъл, добре дошъл,
Учителю на Мъдростта!
Това е една от най-хубавите ни братски песни. Също много хубава е и „Небето се отваря” - тя е любимата песен на майка ми Стевка. И толкова години не знаех, че е от сестра Казанлъклиева. Всъщност текстът е от нея, а музиката - от Атанас Д. Ковачев.
„Небето се отваря,
и ангелите пеят!
И мълнии блестящи,
тъми и здрач пилеят!”
Тя единствена създава и 2 чудни песни за Христос, няма други. Първата е „Дързост в Христа” - музика и текст от с. Казанлъклиева:
„Дързост във Христа, другари,
да вървим все напред!
Бог Христос ни в пътя води,
Той е мощен цар навред,
Цар навред!”
Другата песен за Христос е „На Христа запейте”, като тя е написала текста. Музиката е от И.Г.П. (Не зная кой е това.)*
* И.Г.П. е Иван Георгиев Попов. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
„На Христа запейте химни,
нови в тоз тържествен час,
Той е Божи Син, изпратен,
на Земята зарад нас!”
Най-интересното тук е, че в Голямата Песнарка, разработена от Мария Тодорова, с песни от Учителя и братски песни, съществуват и 4-те песни, но отзад никъде няма името на с. Елена Казанлъклиева. Аз ги пея тези песни вече повече от 50 години и не знаех, че са от нея. Това разбрах наскоро, и то от „Молитвеника” на Светозар Няголов, където накрая дава някои по-важни песни от Учителя и от ученици. И е отбелязал, че тези 4 песни са от с. Елена. Зачудих се много, че не са й сложили името, а пише: ученик.
Чета 16 том на „Изгревът”, брат Пеню Ганев казва за с. Казанлъклиева, че е написала песни, и то тази за Учителя, и че не са сложили името й, за да не изпъквало „егото” й. Не знам каква е тази теория! На едни автори има имената, а на други - не! Но името е много важно, особено за бъдещите поколения!Името е Сила и Светлина! И трябва да се означава! Изпращам 4 копия на тези 4 песни от с. Еленка.
Тя си е заминала през 1960 г. и аз съм била още малка. Спомням си я смътно. Но моят баща Крум отиваше често при нея. Тя живееше на Изгрева, в къщата на Николай Дойнов. Моят баща е бил дълго време без работа и тази сестра му е предсказала кога ще намери такава и това се е реализирало. Моят баща я уважаваше много и търсеше духовните й съвети, а и ясновидските й способности. И тя много му е помагала.
2. Надежда и Бончо Бочеви
Величка Няголова
Дъщерята на с. Казанлъклиева, Надежда (Надя) се омъжва за Бончо Бочев, И става едно голямо „чудо”. Зетят й Бончо Бочев е музикант и преподавател по цигулка и солфеж. И този „гений” създава хора на Софийските славейчета, по-късно става „Бодра смяна”, и той става ръководител и диригент, подпомаган от дъщеря си Лиляна. Винаги заедно - та цял живот.
Ето и кратки биографични данни:
Бончо Бочев е роден на 1.12.1899 г. в с. Драганово, Великотърновско, а е живял в близкото село Поликраище. Прогимназия завършва в Търново. Има комунистически възгледи. Завършва филологическия отдел в Педагогическия институт за прогимназиални учители в Бяла Черква, откъдето временно е изключен като комунист.
Две години е бил учител по цигулка (като е самоук - цигулар) в педагогическото училище в Горна Оряховица, после - пак в родното си село Поликраище като прогимназиален учител.
По принуда започва да преподава и пеене, като смята, че тази дисциплина няма много бъдеще. И се запознава със системата „Стълбицата” на Борис Тричков. Увлича се от солфежа и тази „Стълбица” - за бързо усвояване на солфеж и нотите. И неочаквано добива големи резултати и започва да изнася открити уроци и конференции в училища.
И в 1932 г. Бончо Бочев идва в София и започва да преподава пеене в някои училища, като работи усилено с метода на „Стълбицата”, но развива и най-интензивна хорово-педагогическа и диригентска дейност.
Към края на 1930 г. работи в тясно сътрудничество с Добри Христов и създава Хора „Софийските славейчета”, с които участвува в програмите на Радио „София”, както и много концертни изяви. Занимава се и с музикалната подготовка на учителите в България.
В периода 1948 ÷ 1950 г. Бончо Бочев оглавява първата Детска Музикална школа към Музикалното училище в София, като поставя основите на съвременното слухово обучение, продължено от редица педагози като проф. Ив. Пеев, Ц. Колев и др., получило широко международно признание.
На базата на Хора на Софийските славейчета, през есента на 1946 г. Бончо Бочев създава хор „Бодра смяна”. И първият му концерт е на 1 януари 1947 г.
От 1947 г. до 1972 г, под диригентството на Бончо Бочев, хор „Бодра смяна” получава огромни успехи на национални и международни фестивали в Будапеща (1949 г.), Берлин (1951 г.), и екстрена награда от Световния младежки фестивал в Букурещ (1953 г.), на златен медал на Третия Републикански фестивал на художествената самодейност (1969 г.), както и носител на ордена „Червено знаме на труда” (1957 г.) и на ордена „Георги Димитров” (1972 г.)
През 1959 г. хор „Бодра смяна” е отличен с Димитровска награда - I степен.
През 1964 г. хорът получава Почетна грамота на Изпълкома на Моссовет за проведените културни срещи в Москва през 1967 г. - Почетния знак на СГНС - I степен. През 1969 г, - хорът става почетен член на Музикалното хорово общество на Украинската ССР в Киев.
Хор „Бодра смяна” е удостоен и с Диплом от Националната радиостанция Би Би Си - Лондон за най-добър детски хор в света през 1968 г.
Бончо Бочев, със своето забележително майсторство и високи постижения, допринесе много за развитието на музикалната култура и международното хорово сътрудничество и е възнаграден с многобройни звания, дипломи и други отличия. Между тях са званията Лауреат на световните младежки фестивали в Будапеща, Берлин и Букурещ, а в Москва - с Хора на девойките, званията „Заслужил артист” {1952 г), „Народен артист” (1963 г.) и „Герой на социалистическия труд” (1969 г.) Бончо Бочев е награден с ордените „Кирил и Методий” - I степен (1959, 1961 г.) и „Георги Димитров” (1969 г.). Той получава и още много почетни грамоти, като например от „Световната федерация на демократичната младеж” и много други за високо художествено майсторство и укрепване на дружбата, от Кабинета по музика на Ленинградския институт за усъвършенствуване на учителите (1964 г.) и Почетен член на Музикалното хорово общество на УССР в Киев (1969 г.)
Заминава си на 22 май 1975 г.
За него изказва своето възхищение и преклонение и руският професор В. Соколов. За Бончо Бочев той казва: „Покорява начинът му да се държи пред колектива. Палитрата на жестовете му е необикновена и не се ограничава с общоприетите. Той не дирижира в обикновения смисъл на думата, той изцяло живее с песента, преживява я заедно с децата. Те пеят като че ли са сами, а Бочев стои пред тях, продължавайки задушевния, образен разговор, който е започнал още на репетицията. Това е незабравимо впечатление...”
Още: „Всички песни бяха изпълнени превъзходно, всяка в своя стил, в своя характер. Тук отново се прояви майсторството на Бочев, който се стреми към пределно ясно и правдиво разкриване на произведенията, отхвърляйки външните ефекти и разкрасяване...”
Композиторът Золтан Кодай от Будапеща казва за Бочев: „Ние бихме могли да се поучим много, както от подготовката на гласовете, така и от организацията на хор „Бодра смяна”, чиито малки изпълнители имат възхитителни постижения!”
Ето и думите на директора на Фландърския музикален фестивал Карел Аартс в гр. Льовен в 1971 г, Белгия: „В историята на фландърския фестивал (Белгия) са влезли имената на много велики артисти, композитори, диригенти, оркестри, певци, инструменталисти, оперни ансамбли и хорове - най-големите имена на нашия свят. Но най-скъпият от спомените ми е „Бодра смяна”. Защото тези деца, със съвършената си техника, дълбокото си артистично чувство и ентусиазъм за музициране, ми откриха една неподозирана врата към невероятните възможности и талантите на младите.”
А Борис Христов, композитор, казва: „Дълбоко трогнат и възхитен от звънките гласове и проникновеното художествено чувство на милите деца от „Бодра смяна”, пожелавам от сърце и душа на тях и на техните ръководители все по-големи успехи и завоевания, за слава и чест на българския народ.” И още: „Аз съм ваш предан приятел и почитател!”
Професор Доналд Гибърд, председател на катедрата по музикално образование при университета във Ванкувър - Канада, казва: „Чух за първи път „Бодра смяна” на Международното общество за музикално образование в Будапеща през лятото на 1964 г. и бях трогнат от искреността и прекрасната артистичност на пеенето му. Беше незабравимо изпълнение. С изключително удоволствие чух хора в Москва през лятото на 1971 г. и отново това бе за мен вълнуващо преживяване. Чрез записите, които притежавам, имам възможност да слушам тези деца винаги, когато пожелая. И върша това доста често!”
И г-н Жорж Франк, списание „Курант Музиколоджи”, САЩ, пише в 1971 г: „На 22 август детският хор „Бодра смяна”, който имахме вече възможност да чуем на конференцията на Международното общество за музикално образование в Будапеща в 1964 г., където той направи истинска сензация,сега даде един действително незабравим концерт. Този хор е безусловно единствен в света. Качествата на гласовете, тяхната слятост са изключително чисти, хористите настъпват във всички жанрове - от Монтеверди до модерната музика и народната песен. И тези хлапаци на възраст от 11 до 15 години пеят наизуст на 6 езика.”
И така - отзивите са много, и то от интернационално ниво! И вярно е, че този детски хор бе най-добрият в света! Той прослави България! И защо пиша всичко това? Защото дъщерята на нашата сестра Елена Казанлъклиева - Надежда, се омъжва за Бончо Бочев. Връзката им с Бочев не е кръвна. Но за мене, чрез молитвите и работата на тази духовна наша сестра, Учителят сам работеше над Бончо Бочев и по тайнствен начин създаде това „невиждано чудо” - този детски хор. За хора голяма заслуга има сестрата Казанлъклиева. Не е случайно, че дъщеря й се омъжва за Бончо Бочев.
3. Лиляна Бочева
Величка Няголова
От този брак на дъщеря й се раждат Лиляна и Румяна, т. е. внучки на сестра Елена. Румяна, по-младата, става артистка! Тя има много фина и нежна душа. И когато й говоря по телефона за баба й, тя казва с възторг: „Да, това е моята баба Еленка! Такава беше тя! Удивителен човек!” И се радва и гордее с нея.
Първата дъщеря на Бончо Бочев - Лиляна, става съратник и участник в работата на баща си Бончо Бочев. Тя свири на пиано, и тя е, която акомпанира навсякъде хора. Връзката й с баща й е много силна, и те са неразделни цял живот.
Още като малка, с. Казанлъклиева е водила Лиляна на Изгрева, при Учителя. И Лиляна си спомня с възхищение и уважение за този светъл Мъдрец. И по телефона ми казва: „Да, баба ми Еленка ме водеше често при Учителя! Виждала съм Го! Познавам Го!”
Аз, Величка, като малка пеех много хубаво и бях много музикална. И се явих на изпит - конкурс да вляза в този хор. Издържах изпита и ме приеха. Изпитът беше на високо ниво и се провеждаше в Пионерския дворец, сегашната Семинария. Постепенно влязох в елитния състав, който изнасяше концерти. За да участвуваш в този хор, първото условие беше да си отличен ученик в училище и с примерно поведение. Всичките деца бяха даровити, имаха дарба за музиката, а също и бяха много интелигентни и всички - с отличен успех в училище. Защото много бяхме заети - 2 пъти седмично спявки по гласове, като Лиляна ги ръководеше. Един път в седмицата - солфежи, и то по тази система на Бончо Бочев и Тричков - Стълбицата, и за кратко време ставахме „отлични” в солфежа. Дотам, че можех да го преподавам! Още имахме и общи спявки - на трите гласа, също и подготовки за концерти. И в колко концерти съм взела участие? Много! Правителствени - в зала „България”, в Операта и др. с участието на много министри и други отговорни дейци. А веднъж за Нова година, ни приеха в двореца „Врана”. И дойде и Червенков, който по това време беше Председател на България. И масите бяха отрупани с чудни неща за ядене! Не мога да забравя. И аз заявих, че съм вегетарианка и не ям месо! И веднага наредиха и ми дадоха пържени картофи и други неща. Важното е, че не се страхувах да го заявя!
Бончо Бочев беше с леви убеждения. Но дъщеря му Лиляна – „другарката Лиляна” ме обичаше и уважаваше много! И се грижеше за мене като вегетарианка. Едно лято бяхме на летуване на морето, и само като казах, че аз не ям месо, приготвяха за мен специално, вегетарианско ядене, и то много хубаво! Със зеленчуци и салати!
Често пъти, събрани в куп, край любимата ни Лиляна, тя ни разказваше и за баба си Еленка.
„А аз имам една баба - Еленка - казваше Лиляна, тя ми тълкува сънищата!” И така с възторг говореше за нея,
С този хор отидох в Западна Германия, гр. Дюселдорф - на река Рейн на международен фестивал. Трябва да беше 1957 г. Била съм на15 ÷ 16 години. И всичко мина на много високо ниво! И когато хорът ни запееше „Люлчина песен” от Моцарт и солистката Снежинка Панова пееше солото с „А-а-а”, цялата публика се вдигна на крака от възторг, и чак блъскаха по столовете, за да не хабят ръцете си. И Снежинка стана символ на успеха на Бодра смяна! Гласецът й беше като чудно звънче! И като деца, тя ни беше разправяла, та и още го помня: „Бях, казва, в кревата си, и изведнъж виждам един ангел - красив, красив, и ми каза: „Ти ще пееш, и то много хубаво!” (Предавам с мои думи). И така стана! Това дете, със солото си прослави България, а и хора. И колко други отлични солисти имаше! И как хубаво пеехме! Та това бяха моите най-щастливи години в целия ми живот. И Лиляна Бочева по телефона ми каза същото: „И за мен също, това бяха моите най-щастливи години!” Защото си говорим по телефона. Тя е вече възрастна - 78 години, но продължава да дирижира детски хор, т. е. продължи делото на баща си. И споделя с мене по телефона: „Не е същото! Нямаме този успех, както с баща ми! Но не мога да изоставя делото му и ще продължа докато мога! По-рано ние избирахме децата, а сега, които дойдат - дойдат.”
В хор „Бодра смяна” пееха и други деца от Изгрева - като дъщерята на Славчо Печеников - Боряна и др. И когато имаше концерт, много хора от Изгрева идваха. Купуваха си билети и често сядаха в средата на 1-я балкон в зала „България” и слушаха с интерес концерта. Спомням си Боянчо, Драганчо и много други. И не съм аз, която им казвах за концерта. Така, че кварталът „Изгрев”, Братството, обичаше да слуша чудното изпълнение на този хор. И казах това на Лиляна. А тя ми отговори: „А, така ли! Не знаех, че са идвали!” И много се радваше.
Очерците за хор „Бодра смяна” взех от книгата „Вълшебникът” - юбилеен сборник за Бончо Бочев, по случай 100 години от раждането му. Съставител и редактор - Минка Златева, професор в Софийския университет и бивша хористка, която добре познавам.
Понеже Лиляна се привързва много за работата си да помага на баща си и участвува във всички мероприятия на хора, и да го ръководи с баща си, остава самотна в живота си и нейните родители започват да се тревожат за нея. Споделят мъката си със сестра Елена Казанлъклиева. А тя, нали е ясновидка, казва им: „А, не, Лиляна ще се омъжи, и то много добре ще бъде! Мъжът й ще дойде от водите и много ще я обича и уважава!” И действително така става. Лиляна Бочева се омъжва и мъжът й идва от Варна и мисля, че е инженер. Живеят чудесен брак - в приятелство и взаимно уважение. Нямат деца. И преди 1 ÷ 2 години мъжът й си заминава. И Лиляна не може да се утеши от скръб! Толкова силно се обичат. Това всичко лично Лиляна ми го разказа. Как баба й Еленка й предрекла женитбата й. И понеже Лиляна има силен, борчески дух, с мощ на мъж, тя преодолява мъката си с работа. И макар и много възрастна, продължава да учи децата да пеят и дават и редица концерти. Аз я успокоявам по телефона, казвам й да работи, докато има сили, а тя ми отговаря: „Е, как така! Нима ще изчезне трудът на баща ми! Аз съм длъжна да продължа делото му!” С такова чувство на отговорност е тя. И е много дисциплинирана и трудолюбива. Работата й е преди всичко.
Аз й казах, че горе в Небето баща й е жив и заема голям пост и продължава да работи в музиката. И тя се радва! Казах й още, че цялото чудо, което баща й Бончо Бочев направи с този хор и огромния му успех, то беше Учителя, Който го направи. Лиляна се радваше да чуе тези мои думи. Защото тя, а и сестра и Румянка много обичат Учителя. И се радват, много се радват, като им говоря така за Него, а и за баща им. А пък за баба им Еленка - просто скачат и казват: „Да, това е нашата баба Еленка!” И се гордеят с нея.
И аз дължа цялата си музикална култура на Бончо Бочев и дъщеря му Лиляна. И не само, че това бяха най-прекрасните години в моя живот, в музика и песен, и то в най-високо ниво, но и по- късно това ми помогна да се реализирам като композитор. Без да свиря инструмент (родителите ми са нямали средства да ми купят), със силната си музикалност, аз написах към 136 песни - поеми и издадох книга „Песни” с 250 страници. В моите песни прославих Учителя, Рила, Изгрева и всички места, където е стъпвал Неговият крак. Написах и песни по формули от Учителя и дори по директен текст от беседа. За мене Словото Му беше музика и вибрираше и се разпространяваше на вълни като Светлината! И заливаше света със своята музика. Велико е Словото на Бога, на Учителя, и то в музика. Става мощно и обзема всичко. Залива цялата Земя!
Ето това, което сега написах за себе си и този чуден детски хор „Бодра смяна”, затова, че и аз бях удостоена да участвувам и пея в него, не бях го още споделяла. А то е най-важното. Да бъде благословено Делото на Бончо и Лиляна Бочеви и Божият Мир да бъде над тях! Амин!
И накрая ще кажа, че от това презряно и бедно семейство на Стевка и Крум Няголови, на Изгрева, излезе цяло чудо! И това Учителя го направи! И затова всички ние, цялото ни семейство, сме „камък на препъване” за всички, които се борят против нас. И сме много единни, сплотени и все си помагаме! За пример сме на всички: от това семейство излязоха трима инженери - Косьо, Любомир и аз. И то сме заемали все високи постове в обществото, където сме били за пример. А Светозар - най-големият ни брат, не е инженер. Но той е нашият Светилник в Пътя ни! Толкова е извисен и издигнат, че ние всички се учим от него.
И важното е, че и 4-те деца на Стевка и Крумчо останаха верни на Учителя, на Делото Му, и то до края на живота си. А останалите изгревски деца от снимката с Учителя, всички отиват в света, с редки изключения.
Благодарим на Бога и Великия Учител, че ни е помагал винаги, за да се запазим верни и предани на идеите Му, като кандидат ученици за Новия Живот в Епохата на Водолея!
И ще завърша отново с песента на сестра Елена Казанлъклиева: „Поздрав на Учителя”:
„Учителю, наш скъпи гост,
привет от нас Ти приеми,
със радост ний готови сме,
да жертваме живота свой!”
И припева: „Добре дошъл, добре дошъл,
Учителю на Любовта!
Добре дошъл, добре дошъл,
Учителю на Мъдростта!»
И тази песен е любима на Учителя. Нея Той най-много обича!
С уважение: Величка Няголова.
21.03.2003 г„ Франция
4.Песни от Елена Казанлъклиева
Песни на Всемирнаго Братство.
Част I. София 1921 г. Част II. София 1922 г.
1. "Поздрав на Учителя" - Елена Казанлъклиева
ПОЗДРЯВЪ НА УЧИТЕЛЯ.
Благословенъ отъ Бога Ти,
Учителю на Любовьта,
За дѣто тъкмо въ тѣзи дни
Донесе миръ и свѣтлина.
Добрѣ дошълъ, добрѣ дошълъ,
Учителю на Любовьта,
Добрѣ дошълъ, добрѣ дошълъ,
Учителю на мѫдростьта.
Обвити въ мракъ до този часъ
Ний бѣхме роби на грѣха,
Но чухме твоя кротъкъ гласъ
И лъхна къмъ насъ топлина.
Добрѣ дошелъ и пр.
Учителю благословенъ,
Ти ни сърцата обнови,
Запали огънь въ насъ свещенъ
И сладки думи оживи.
Добрѣ дошъль и пр.
Учителю, нашъ скѫпи гостъ,
Привѣтъ отъ насъ ти приеми
Съсъ радость ний готови сме
Да жертваме живота свой.
Добрѣ дошелъ и пр.
2. "Небето се отваря"- Музика: Атанас Д. Ковачев, капелмайстор Текст: Елена Казанлъклиева
НЕБЕТО СЕ ОТВАРЯ.
Небето се отваря
И ангелитѣ пѣятъ,
И молнии блѣстящи
Тъми и драчъ пилѣятъ. }2
Христосъ отгорѣ слиза
Въвъ своята държава,
Съ могѫщество и сила,
Въвъ всичката си слава. }2
Елате, братя, всички,
Облечени въвъ бѣло,
Да го посрѣщнемъ съ радость,
Тържествено и славно. }2
Той иде на земята
Безкрайно да царува,
Животъ въвъ истината
На всички да дарува. }2
Благословено царство
На Бога Триединний
Отъ сега и до вѣка,
Прѣзъ всичкитѣ години. }2
София, 2.ІІ.1918.
