Б. Писма
на Учителя Петър Дънов
до Величка и Кънчо Стойчеви
52. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 9.3.1915 г.
Любезни К. Стойчев,
Получих писмата ви и пратката. Да расте вашето сърдце, да се въздига вашата душа в пътя на Господа и да сияе Неговата Истина във вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко. Вярата носи в живота светлина за ума, доброта за сърдцето и здраве за тялото. Привет вам и на Величка, Стевка и на всички приятели. Да посрещнете радостно и весело Новата година и да бъде благословена вечерята на всички братя на Господа.*
Ваш верен
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
София
9.III.1915
___________________________________
* Духовната Нова година на синархическата верига е денят на пролетното равноденствие, което по стар стил е било на 9 март, а сега по нов стил е на 22 март.
53. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов от 22.3.1915 г.
(Адресирана: Г-н К. Стойчев, т. п. чиновник, Бургас)
22.III.1915 София
Пътят на Живота към Христа е светлина приятна. Ц. Б. И. *
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
* Ц. Б. И. - Царството Божие идва. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
54. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 9.4.1915 г.
София
9 април 1915
Любезна Г-жа В. К. Стойчева,
Получих вашето писмо. Животът на Земята се развива по особен път. Не всичко, което по видимому е добро, е добро; и не всичко, което по видимому е зло, е зло. Всяко нещо, което въздига и облагородява душата и й дава простор да работи, да изпълни своето предназначение и да се доближи по-близо до вечния Извор на живота, е добро; и всяко нещо, което я отдалечава, е зло. Страданията при настоящето състояние на човешките души са нещо необходимо (за тяхното въздигание). И за Христа е казано, че Той трябваше да пострада, за да дойде в Славата Си. Когато Аз говоря някому Истината, не го съдя, но му показвам пътя на Живота. И моето желание е вие да не блуждаете, но да вървите напред и да се не спирате да гледате назад като Лотовата жена. Павел казва: задното забравям и към бъдащето се стремя. Възлюбвание Господа и ближния си, това е лозинка на живота. Това е Христовото учение. Всяка душа има задължения към своя Ангел Хранител, към своите ближни и към Господа - върховното благо. И необходими са блаженствата на всяка съзнателна душа. И вие трябва да се придържате у тия велики Истини. Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят. „И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов. Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в познанието на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвьрдявате в Истината.
Моя поздрав на всички. Преди Великден идва тук някой ваш роднина на име Попов, фабрикантин. Ако му пишете, поздравете го. Той ни покани да го посетим в Габрово.
Ваш верен
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
55. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.5.1915 г.
София
30 май 1915
Любезна В. Стойчева,
Получих вашето писмо. Започнете в следующето новолуние вашата проектирана работа. Вий още, види се, че не можете да правите съществена разлика между реалните и скитающи мисли, които терзаят вашия ум. Всеки трябва да се стреми към самоусъвършенствувание. Вас, види се, някой скитник дух, като нема друга работа, постоянно ви навева мрачни и подозрителни мисли. Вий му поопънете ушите. Онзи, който мъти хорската вода, не е от доброжелающите. Светът е достатъчно пълен със страдания, нема нужда да прилагаме още. Има доста обременени души. Като помагаме на другите, помагаме на себе си. „И блажен е онзи, който не се усъмни у мене” - казва Господ. Вие, щом се позаоблачи времето, веднага се стряскате. Да се облачи, да вали, да гърми - това е от Бога, това е необходима промена в природата на живота. Нима когато времето се мени, с това мени ли се и Слънцето? Не грее ли то всякога все еднакво? Да, то е тъй благосклонно, както всякога. Лятно време нас ни се чини, че то грее повече, а зимно време - по-малко. Но това е наше самозаблуждение. То е отношението на Земята към него, според както е наклонена. И всяка промена във вас е резултат на вашето наклонение в орбитата на вашия живот. Има закони, които менят този наклон. Трябва повече дълбоко разбирание на нещата в природата. Не привидността на същината на нещата трябва да се гледа. Верният и в малкото, и в многото е верен. Чистотата в живота е необходима, защото без нея никой не може да види Бога. Тя се добива само когато Господният Дух слезе да обитава в душата. Само Той може да я изработва. Вий по някой път мислите, че аз действувам и мисля както всички други хора правят. Аз действувам и мисля както на Господ е угодно, а не както на мене. Нито пък Аз се стремя да си самоугождавам. Щом служите на Господа, щом се стремите към Христос, вий сте ми тъй близки, както кой да е друг, който върши волята на Отца. Нема друг закон в света, който да регулира отношенията на хората. Любовта е от Бога. Тя е плод на Духа. Ако вашите отношения към Господа са прави, те са прави и към мене. В това аз никога не се съмнявам. Самоизмамата на дявола е самоизмама негова, в неговите дела аз нямам нищо общо. Мислете трезво, чувствувайте правилно, действувайте разумно, на всяка празна мисъл не вярвайте. Вярвайте в доброто, в правото, в благородното, в разумното, в Истинното. Това иска животът. Изменете мислите си, изхвърлете тия дрязги от себе си. Нагласете струните си и свирете добре, според правилата на музиката. На всички досега съм ви помагал без разлика.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
56. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 21.07.1915 г.
Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева],
Има един отличен пример от живота на св. Антони. Веднаж го нападнали лошите духове и го много измъчили. Когато се освободил, със сълзи на очите попитал: „Господи, къде си?” – „Тук съм”, отговорил Господ. „Но защо ме изостави?” – „Аз не те изоставих, но се малко поотдръпнах, да видя твоето мъжество.” И Аз ти казвам: Господ иска да види твоето мъжество. Той не е далеч. Мъжество. Человек се ражда да стане не по-щастлив на земята, но по-силен духом, като се кали в тая вътрешна борба. В моя Дух противоречие не съществува.
(Свещеният подпис)
57. Покана за събора през 1915 г. с дата 4.8.1915 г.
58. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.9.1915 г.
Любезна В. Стойчева,
Получих писмото ви. Човешката душа на земята трябва да се пречисти съвършено от всичките свои минали порочни стремежи и да се обнови напълно от Божествената Истина. Това обновление трябва да стане коренно, за да не се мъти изворът от главата си. Потребни са за това: здраво тяло, добро сърдце, светъл ум, силна душа и крепък дух. Това са елементи, необходими за неговото въздигание. И който може да ги прилага ежедневно в живота си, той е намерил разковничето. Пиша кратко, понеже писах надълго в своето писмо до всички ви. Дръжте се в свръзка с Господа, с Ангелите и с добрите човеци.
В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов
Т. [Търново]
3.9.1915
59. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 2.11.1915 г.
Л. В. Стойчева,
Всички желаят да знаят какво носи бъдащето. То носи зачатъците на миналото. Сега цялата бяла раса минава през една важна фаза на своето развитие. Тя се намира в положението на раждающа жена. В положението на оная жена в Откровението, която се мъчела да роди, и родила и детето й било отнесено в небето, а тя избягала в пустинята. Колко хиляди и хиляди пъти е четена тая глава 12 от Откровението. Нейната глава е побеляла от запитвание. Защо? Ето тайната на живота; който говори много. И сегашните хора говорят множко, желаят множко, страдат множко, ядат множко и питат множко. И съвременните физици, за да не си задават много труд, казват: всичко е движение. Хората се движат, слънцето се движи, звездите се движат, водата се движи, мравките и всичко друго се движи. Нагоре, надоле, наляво, направо. Но ще кажете: нагоре, това има смисъл. Да, има. Но горното включва долното. Слънцето отгоре грее земята, която е долу. Знаете Яковата стълба, на която ангелите слизали и възлизали по нея. Там, гдето е Бог, е всякога добре. А гдето е Той, има всички блага. Но ще кажете - долу има страдания; но страданията включват радостите. Ето противоречието в живота. Това са двата полюса на човешкия живот, към които човек може да се движи. В 24 часа веднаж е нощ, веднаж - ден. Стига сега взетото дете в Небето добре да се отгледа и да порастне и да възмъжае; и стига майката в пустинята добре да укрепне в своите идеали и да не забрави свойто назначение. Бог е всичко добре създал и наредил и горе, и доле, и наляво, и надясно. Всичко в едно е великолепно училище на живота. Блажен, който учи и приема.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
София
2 Ноември 1915 г.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.9.1915 г.
60. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 22.12.1915 г.
Любезна В. Стойчева,
В сегашните времена човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Господа; само така може да преплува това развълнувано море, на което вълните разярено удрят о стените на плуващия кораб. Но нека се вълнува морето. Когато Христос е на кораба, то ще утихне. Трябва да се минат изпитанията, трябва да се разбере животът. Ученикът да се учи, учителят да преподава; ученикът да почита, учителят да люби – това е пътят на живота. Простота, чистота, яснота, доброта, правота - това иска Небето.
Изпращаме ви 35 екземпляра от „Многоценният бисер” по Христо Керат[лиев]. Моя поздрав на Коста и на всички приятели.
Ваш верен
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
София
22 декемврий 1915
61. Писмо от Учителя Петър Дънов от 27.1.1916 г.
Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева]
Получих вашето писмо. Онова, което сте видели, е от Господа, да ви предупреди. От стъпките на греха и злото лесно се подлъгва човек, мъчно се избавя. Грехът в света всякога се явява в благовидна форма. И добре ти е казал Христос: внимавай. Всякъде трябва да се служи на Бога. Във всеки човек има два вида желания, два вида мисли: едните градят, другите развалят; едните носят вяра и добрини, другите - безверие и зло. Няма да ви пиша по-дълго. Майор Сотиров ви носи една моя беседа - тя е моето дълго писмо. В него ще , намерите онова, което е потребно и което трябва да правите. И онези, които слушат Господа, няма да са в лишение от нищо. Господ ще ги избави от всяко зло и лукаво помишление.
Моя поздрав на Коста и Стевка.
В. В. [Ваш верен]
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
София
27 януари 1916
62. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 25.3.1916 г.
София
25. март 1916
Любезна В. Стойчева,
В отговор на твоето писмо ще ви кажа следната мисъл: Дълги години трябва ученикът на духовната Наука да следва в Христовото училище, за да проумее вътрешния смисъл на живота. Живот, това е една приятна дума. Но той има много отношения. Той е както нотите на музиката. Трябва добър свирец да изпълни неговите положения. Някой път върви минорната гама, някой път- мажорната, друг път - хроматическата. Който разбира музиката на живота, слави Господа, възпява Нему в душата си, благодари, очаква - и животът върви, и Бог благославя търпеливата и смирена душа.
Поздрав на Коста. В. В. [Ваш верен]
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
Минчо Сотиров ще ви каже нещо повече.
63. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 21.6.1916 г.
София
21 юни 1916
Л. К. В. Стойчев,
Получих вашето писмо. Промените а живота са една необходимост. Случват се неща, които могат да изненадат и вещия в работите. Но всичко си върви в реда на ония закони, които Бог е създал. Те постоянно урегулирват вътрешния вървеж. Често трябва да се утаи водата, за да се види що има по дъното на живота. Трябва да се дигне мъглата пред силния вятър, за да се разкрият хубавите гледки на живота. Засега така ще вървят всичките работи, докато се оправят. Поздравете Величка. Много хора сега са изгубили не само своите чепици, но много по-важни неща - ръце, крака и много други удове, а някои - и своя живот. Трудно е да се разбира вътрешният смисъл на живота. Всички търсят това на Земята, което не се намира тук. Земята е място на смъртната долина
- място на страдания и съмнения, неволи, скърби. Това е то участта на сегашните хора. Доброто бъдащето го носи. Господ е пратил Духа Си да озари и просвети и научи верните. Моя поздрав на всички приятели там.
Ваш верен
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
64. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 23.9.1916 г.
(адресирана: Г-жа В. Стойчева, т. п. чиновник, Бургас) София 23.ІХ.1916
Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева]
Получих писмото ви и колета. На земята стремежът на човешката душа е да изпълни своя дълг. Доброто, правото, милосърдието, мъдростта, истината са основи на Божествения свят. Само един живот, основан на тях, е постоянен, вечен и безсмъртен. Има два живота в света: единия, съпроводен със смъртта, другия - с милосърдието. Когато времето е бурно, требва търпение; когато е хубаво, трябва да работим. Това е смисълът.
В. В. [Ваш верен]
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
Поздрав на вашите домашни. Бъдащето носи всички блага в себе си за човечеството. Бъдащето е светло и славно.
65. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов от 10.10.1916 г.
(адресирана: Г-жа В. Стойчева, т. п. чиновник, Бургас) София
10 октомври 1916
Получих вашето писмо. На тая госпожа ще й кажете да държи старите наставления полезно и здравословно. Сега има милиони хора в Европа наскърбени и нажалени. „Блажени нажалените.” Бог не само милва, но и съди и сега Той сам оправя светът.
Сега от добрите хора се иска работа добра и чиста. Наново трябва да се оре и сее и да се чака плодът.
В. В. [Ваш Верен] П. К. Дънов
66. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов от 25.10.1916 г.
София 25 окт. 1916
Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева]
Засега всичко добре върви. Продължавайте вашата работа. Смисълът на живота е във вътрешното разбирание на нещата. Вий сте в правия път. Ако се окажат някои опущения, те с време ще се изправят. В човешките работи все ще се намери по нещо да куца.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
Но това е в реда на нещата. Стига мотивите да са чисти и безукоризнени. Човек вътрешно трябва всякога да живее един чист и свят живот на безкористие.
67. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 5.11.1916 г.
София
5 Ноемв. 1916
Любезни К. Стойчев, Получих вашата телеграма.
При сегашните условия трябва жива вяра. Вярата е, която дава живот. Всеки трябва да върши волята Божия, и то добре. Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после - мирна. На Земята при сегашните порядки човеку не може да му върви по мед и масло.
Страдания ще ги има, и то изобилно,
Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа, Павел едно време, и той се оплакваше от много работа и вследствие на мъчнотии отвън и отвътре се обезпокоявал.
Когато страда тялото, това не е човекът, когато страда сърдцето, това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът. Това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът, това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е неговото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието.
Моя привет вам и Величка. Всичко ще се уреди за добро.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
За много работи не мога да пиша сега. Когато се свърши войната - тогава. Аз съм много занят с извънредно голяма работа. Предстоят много работи да реша и да уредя. И трябва добре да свърша своята работа. Всеки на работа. Това е волята Божия.
68. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 15.11.1916 г.
София
15 Ноем. 1916
Л. К. С. [Любезни Кънчо Стойчев],
Спазвайте строга хигиена и диета. Краката винаги топли, главата хладна. Сърцето спокойно, умът трезвен. Всяка болест е обусловена от ред причини. Ще мине всичко. Търпение.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
Най-добрите неща често хората им придават най-извратен характер. Всяка болест носи и здравие и всяко здравие - болест. Това е деянието и печатът на хигиената.
Писмо от Учителя Пеmьр Дънов до К нvо Стойvев от 5.11.1916 г.,стр. 1
Стр. 54411 036
Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 5.11.1916 г., стр. 2
Стр. 545/1036
Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 5.11.1916 г., стр. 3
69. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Сточева от 19.11.1916 г.
София
19 ноември 1916
Любезна В. К. Стойчева,
„Разсмотрете кремовете в полето как растат.” Казва Господ. В тех нема тревога, нема незадоволство, те всекога са пълни с благодарност. И колко великолепно ги е облякъл Отец. Нито Соломон във всичката си слава е бил облечен като един от тях. Колко мъчно схващат духовните хора в България тая Истина. Погълнати само в своето земно аз, не могат да виждат надалеч. Когато дойдат времената на изпит, те почват да потъват като Петра в морето. Всякой на своята работа, която Господ му е поверил. Желая всички като тия кремове да сте облечени и така добре като тях да растете в пълнотата на Божествения живот.
Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Не мислете, че Аз не си познавам хората. Мнозина от тях мязат на своенравни деца, менят се като морската повърхност при най-малкото духвание на вятъра. Това са хора облечени в плът и кръв. Нито Аз искам нещо повече от тях. С време ще си научат урока. Докато душата не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение на Божественото учение. Искам добре да разбирате, Аз с личности не се занимавам. За мене важи оня обемист Божий живот, който обема всички. Стремете се винаги към Христа, само Той има Своите ръце, крака и сърдце продупкани. Той, Който се е жертвал, има и правото да пожене тия блага. Към Него трябва да се стремят душите. „Елате - казва Той, - всички, които сте обременени, и Аз ще ви утеша.” Помнете вярата. Това е основата на новия живот. Впрегнете всяко желание на работа полезна за постигание на висшето Аз на вашата Душа, която носи Мира в.своето сърдце и светлината в своя ум и силата в своя Дух. За мен важи Божият Път, Божията Истина, Божият Живот - това е реалното и неизменно, което преживява всичко. Само плодът на дървото радва градинаря и всички, които дават плод, се обрязват.
Моя привет вам и на всички приятели, особено на Коста.
В. В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов
70. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 17.12.1916 г.
София
17 Дек. 1916
Любезни К. Стойчев,
Получих вашето писмо. В живота човек трябва всякога да храни вяра и упование в Бога. Мъчнотии и изпитания ще дойдат и човек трябва да ги посрещне с мир и спокойствие християнско. Парите, изпратени чрез Пеню, са получени. Няма какво да се безпокоите, че позакъснели. Стига това да ви е най-голямата грешка. Кога се помага, не се вземат в съображение човешки сметки. Ний вършим нещата по Бога. Стига да служите Господу с радост и веселие.
Моя поздрав на Величка. Кога дойдат нормалните времена, ще се срещнем. Стига хората духовно да са близо. Материалната далечина не важи. физически могат хората да бъдат близо, и пак да са далеч. Дръжте се за онова, което е казал Христос, и всичко ще се уреди. Да възкръснат думите ми във вас, които съм ви говорил досега.
Поздрав на всички. Ваш верен
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
71. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева ОТ 14.2.1917 г.
София,
14.ІІ.1917
Любезна В. Стойчева,
Получих вашите писма и пратките. Благодарим за добрите чувства. Промените в природата и вътре у самия човек са неща, наложени от сенките на самия живот. Всеки човек си има свои схващания и максими, с които разрешава своите въпроси. Който гладува, мисли за хляба, който жадува, мисли за водата, който се учи, мисли за науката си и тъй, кой за каквото се интересува. Противоречията съществуват извън Истината, Мъдростта и Любовта. За мен Любовта е жива и разумна, в Нейното лице Аз не съм видел сенки на противоречия. Когато някому се поревне да наследи всичкото богатство на своя баща, непременно той ще влезе в стълкновение със своите братя и сестри. Не всички може да мислят еднакво. То се длажи [дължи] на степента на душевното развитие, ни повече, ни по-малко. Живата Любов в света ще оглади с време всички противоречия и лъжливи схващания. Блажен е, който може да гледа на всичко както Бог гледа.
Повечето, което бих писал, ще го намерите в моята Новогодишна беседа под заглавие „Братът на най-малките”.
Моя поздрав на всички. Поздрав на Коста и Стевка,
Ваш В.
(Свещеният подпис) П, К. Дънов
72. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 29.7.1917 г.
Любезна В. Стойчева,
Получих вашето писмо. Със сумата, която сте пратили, нищо не може сега да се купи. Всичко е чрезмерно скъпо. Ще се ограничите без подаръци. Вращам сумата по Х. Велчев.
Засега търпение и вяра. Изворът, който извира, трябва да престане да мисли за себе си. Нему му предстои дълъг път до морето. За мен сега важат интересите на човешките души. Личните човешки недоразумения са оставени на заден план.
Чистота, чистота - тя е силата, която дава да се види Бог.
Моя привет на всички приятели и на Коста.
За другите неща постъпете тъй, както от вътре ви се диктува.
В. В. [Ваш Верен]
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
София,
29 юли 1917
73. Писмо от Учителя Петър Дънов до всички приятели от 26.8.1917 г.*
До Всички Приятели.
Изворите трябва да извират, реките - да текат, тревите - да растат, а човек - да мисли, разсъждава и върши волята на своя небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, царството Божие, славата Божия - цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство.
Господ да ви води и упътва със Своя Дух; да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно учение на Христа; учение на живота, не на буквата; учение не на сектантство, а учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, действующ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърдце. Аз ви говоря за Него - с Когото всякога съм в общение. Познавам гласа Му, държа учението Му, върша волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.
Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи небесният глас. Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота.
Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават
Неговото име на всяко място и време.
Варна
26 август 1917 г. (Свещеният подпис)
Препис от оригинала. София
11.ІХ.1917 г., 10 ч и 10 мин. вечер,
_____________________________________
* Учителят Петър Дънов е интерниран от цар Фердинанд в гр. Варна, поради което изпраща това писмо,
74. Писмо от Учителя Петър Дънов до всички приятели от 2.9.1917 г., Варна
До Всички Приятели. В. Т. И. Х. С. Б.*
Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят.
Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със Своята обилна Любов, Дръжте истината, изложена в Неговото живо слово, което е Христос, И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитност, а опитността - надежда; „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е излеяна в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго.”
Това е Моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път.
Пътя на Божествената Любов.
Път на вътрешна душевна свобода, пътят на новия живот и възкресениео. Във всяка вътрешна доброта Божия; във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърдце, целомъдрени във всичката пълнота.
Мир на всички ви от Господа.
Ваш Верен
(Свещеният подпис) Варна
2 септемврий 1917 Препис от оригинала.
* Велик Творец Исус Христос Син Божий, (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
75. Пощенска картичка до Кънчо Стойчев от 4.9.1917 г.*
(адресирана: Господин К. Стойчев, т. п. чиновник, Бургас) Варна,
4 септември 1917
Колетът ви е получен. Поздрав вам и на домашните ви. Господ да ви благослови.
(подпис иконом К. Дъновский
* Картичката е написана с почерка на Учителя Петър Дънов, а е подписана от баща му, свещеник иконом Константин
Дъновски. (бел. М. И.)
76. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 28.9.1917 г.
Варна
Сеп. 28.1917 г. Любезна В. Стойчева,
Получих вашето писмо. Божията Любов сама говори за себе си. Аз ви разбирам всинца ви много добре и храня в своя дух най-добрите чувства. Аз желая вашите души да растат във всичко добро и благородно и да сте свободни. „Онова, което Аз върша”, казва Христос, „ти сега не разбираш, но после ще проумееш.” На децата често постъпките на майките им се виждат странни, когато не им изпълнят волята в нещо. Така и постъпките на Учителя се виждат някой път странни. Всички хора живи имат тази опитност. Страданията в живота раждат опитността, а опитността ражда условията, при които Вярата, Надеждата и Любовта растат. Аз гледам онова, което върша, да е угодно на Бога. Мнозина мислят, че аз ги наскърбявам, обиждам ги, невнимателен съм към тях. Но това е само временно тъй. Аз и спрямо себе си съм същия. Върша това, което е добро, което е право, което е чисто и любообилно, което има смисъл и е Истина. Аз оставям Господа Бога Моего в мен Сам да говори, не се трудя да Му стана преводчик. Аз зная, че Той знае. Аз зная, че в Него нема промена, че Той е всякога верен и любящ и истинен. Аз се пазя да Го не огорча. В това седи моята страност на болните. Аз помагам, страждующите утешавам, а здравите турям на работа. И за всяка услуга сторена благодаря им. Аз желая всички да гледат на светлата страна на живота. За своите страдания аз не говоря, когато ползват другите. А съжалявам, когато страдам, че не ползвам. Колко Аз бих се радвал, ако вие туряхте всички Любовта за лозинка в живота, да внесяхте мир и съгласие навсякъде. Да, това би ме трогнало. Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на кръста? Не трябва ли да се извадят гвоздеите? Не мислете, че това ви правя упрек. Не. Но ви говоря за една велика Божия идея. Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота. Нима онзи, който греши, не знае своя грях? Нима той не страда и не се самоосъжда? Не съдете - казва Господ. Аз казвам: помагайте на Господа да осъществи вечното Благо. Плачът е потребен както дъждът за посевите, ако го има, ако не - той служи на бурените. Хубаво е човек да полива сутрин или привечер своята градина - но не и на обед. Не съм против плача, но навреме да е, да принесе благословение. Господ Бог Мой да ви учи всички на това, което е благородно и възвишено в живота. Само тогава ще бъдете щастливи и весели. За мен думите: Вяра, Надежда, Любов, Чистота, Святост, Милосърдие, Правда и всички други имат особено значение. Те всички са живи и разумни, и ми говорят. Аз зная, че Любовта е Любов и не може да бъде друго. Нейния език добре познавам, от нея постоянно се вдъхновявам. За Любовта имам само едно мнение. Това е Величието Божие, което в нас се открива.
Моя привет и поздрав вам, на Коста и Стевка и всички други приятели, в Господа
Ваш Верен
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
77. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.11.1917 г.
Обична В. Стойчева,
Вяра жива и непоколебима във всичко онова, което Благият Господ на живота нарежда. Страхът, съмненията не ползват. За верующия нема смърт. Който вярва в мен, казва Христос, и да умре, ще оживее. Страданията, това е чистение на душата от всичко онова, което мара нейната чистота. Земният живот е съвпрегнат с мъчнотии. „Молете се един за друг, за да изцелеете” - казва Словото. Воля, смелост, юначество, безстрашие. „Вярвайте в Бога и в Мен” - казва Христос. Аз ще ви помогна. Слушайте и не бойте се. Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство. Това са неща посторонни на душата и принадлежат на нейния външен свят. Привет на Коста и Стевка.
В. В, [Ваш Верен]
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
Варна,
30 ноември 1917
78. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 16.12.1917 г., Варна *
Обична Величка Стойчева,
Любов - свързани с Бога; Вяра - свързани с Ангелите; Надежда - свързани с всички добри хора. Господ ще ви укрепи да стоите и работите на Неговото лозе. Мирът и радостта на Господа да пребъде с всички.
В. В.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
Варна
16 декември 1917
___________________________________________
* Учителят Петър Дънов е интерниран в гр. Варна от цар Фердинанд и писмата ги изпраща вече оттам. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
79. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от декември 1917 г.
Обична Величка Стойчева,
Бъдете бодра и смела духом. Любовта, вярата и надеждата побеждават всичко. Човек трябва да люби всички хора като проявление на Бога. Желая да си издържиш изпита докрай. Пътят, по който вървите, е благословен. Уповайте на Господа, Той пребъдва във всички сърдца. Неговото Име ще се прослави. Негова Дух ще слезе да възкръси всичко. Господ ще ви благослови. Отец ще изпрати Своята Виделина в сърдцата на всички.
В. В.
Ж. К. В. О. *
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
*Жив е, Който ви обича. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
80. Телеграма от Учителя Петър Дънов от 11.2.1918 г.
Варна
11.ІІ.1918 г.
(препис)
Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Великият живот е в сила сам да се грижи за себе си. Кризите не са лош признак. След всяка органическа криза, душата се кали. Имайте твърдо упование. На смелите Бог всякога помага.
(Подпис) П. К. Дънов
81. Писмо от Учителя Петър Дънов от 19.2.1918 г.
(препис)
Поздравете всички приятели. Животьт тук и горе е свързан в една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ний сме сега по-силни. Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на Любовта на безсмъртието. Аз Ви преподавам първите уроци на самопожертвувание. Човек не трябва да търси на Земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши волята Божия. Дерзайте, Аз ще ви водя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели от Пеня, Димитрина и Христа и всички други. Поздрав на всички приятели.
В. В.
Ж. К. В. О.
(Подпис: П. К. Дънов) Варна
1 19.ІІ.1918
82. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 12.3.1918 г.
Любезни К. Стойчев,
Получих вашето писмо. Бъдете бодър и весел духом. Това, което става, е за слава Божия. Величка е жива, тя не е далеч, тя е близо. Аз ще бъда и към вас същия, както бях и към нея. Аз ще ви помагам и съдействувам. Ходете по нейния път, следете нейните стъпки. Вий всички сте близки на моето сърдце тук долу и там горе. След време ще разберете великите Божии пътища. Бъдете всички готови всякога и на всяко време. Поздрав от Величка вам и на Стевка.*
Дайте книжката, кърпата и Пентограма на г-жа Габровска. Тя заслужава. Величка сега е по- свободна да работи за Господа. Тя ще има широко поле за работа. Нека Божията Любов да пълни сърдцата ви, Вярата да ви дава сила и подем, а Надеждата да реализира стремежа на вашата душа. Моите Благословения вам, на Стевка, а така също и на Величка.
В. В. Ж. К. В, О. ** (Свещеният подпис)
12.ІІІ.1918
* Величка Стойчева почива от туберкулоза на 3 март 1918 г. След като получава съобщение за смъртта й, Учителят пише това писмо на Кънчо Стойчев.
** Ваш Верен; Жив е, Който Ви Обича.
83. Писмо от Учителя Петър Дънов до учениците от 16.08.1918 г.*
До Учениците
(препис)
Добрите лози на лозето се прекопават и обрезват от лозаря, за да дадат добър плод. Така и будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода.
Така животът носи щастие, светлината - знание, и Истината - свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот. Имайте любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко, е Божият живот.
Всички се стремете да добиете пълния живот на безсмъртието. В него е всичката пълнота. Пълната Любов носи Божия Живот.
16.VІІІ.1918 г.
гр. София
(Свещеният подпис)
___________________________________________
* След като е освободен от заточението си, Учителят Петър Дънов изпраща това писмо от гр. София. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
84. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 30.9.1918 г.
Любезни К. Стойчев,
Всичко върви засега добре. Приятелите да бъдат спокойни с жива вяра в бъдещето, което Бог е турил в Своята власт. Мирът е пред вратата и ще според както е отредено.
Поздрав вам, на Паскалев, Щерев и всички други.
В. (Свещеният подпис) Ж. К. В. О.
София
30.ІX.1918 **
** Учителят Петър Дънов е вече освободен от заточението и се е върнал в София. На 29 септември 1918 г. в гр. Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г. България се изтегля от всички освободени от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия. Искат абдикация на цар Фердинанд, което става на 3.10.1918 г., а на престола се възкачва синът му цар Борис III. Подробно за него виж в „Изгревът”, том XX, стр. 671 ÷ 688, 689 ÷ 890, 891 ÷ 1011. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
