Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят.
От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония. Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи. От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си. Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят. На запад се вижда Харамията, като орел който е разпрострял крилата си. Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в безкрая нататък.
„Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще. Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените пътища. Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят. Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година.
Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине. Ето там има една скала, която прилича на човек загърнат в гуна. Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази скала ще го различим от другите. Поляните наоколо са осеяни от камъни, защото те представляват морени от старите ледници. Можем да видим образци на ледникови морени тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците. Да чудни върхове има тука, чудни гледки и окото се радва на необикновената картина.
Учителят обичаше да идва на този връх и то в хубаво време - тихо, слънчево, топло. Той ще ни доведе тука, ще се разположим по поляните на самия връх и тогава като съзерцаваме чудната природа наоколо, като разговаряме и размишляваме, Учителят ще ни държи кратка беседа. Тук сме играли Панев-ритмия. Има една голяма поляна, на която могат да играят и хиляда човека. Да, едно чудно място в нашите планини, които Учителят препоръчваше. Чистота и простор, и красота. Често можехме да видим сърничка да премине. Те често прехвърляха билото. Може да видим и от „зладките", особено любими птички. Тук бяха „скалничетата", които живееха скрити. Там виеха гнездата си и сутрин излитаха и с весели прелитания и песни посрещаха деня. Птичките тука живееха и тъй се бяха приспособили с шарките си към скалите, че ако кацнат на скалата и не се движат, не можеш да ги видиш. Така се пазеха те от неприятелите си.
Наистина тука имаше кътчета, които те привличат, канят и казват: „Заповядай, почини си, помисли!" И ако ти е отворена душата можеш да разговаряш с съществата, които живеят тук. При една екскурзия Учителят се загледа в този свят на чудновати форми с тези удобни поляни, заветни, закътани, че можеш да прекараш в самота, а и някоя малка група може да проведе съкровени разговори. Учителят посочи с ръка: „Вижте колко салони имате тук, за всекиго едного по един салон." От тогава приятелите нарекоха това място „Салоните".
Но и скалите тука бяха една основна необходимост, за да се почувства силата на природата. На тези чудесни скали аз изсякох с длето и чук формули, които Учителят е дал. На една от скалите изсякох: „Мирът Божий превъзхожда всяко знание". Над тази формула човек има дълго да мисли. Тя разкрива един дълбок живот, който е скрит в цялата природа и, който особено силно се чувствува тук. Друго правило за ученика изрязано в скалите гласи: „Без страх и без тъмнина с обич и виделина". Това са-правила за учениците, те важат за всички времена, за всички епохи и никога не могат да се изменят. Друго правило, което е изсечено в скалите е: „Бъдете силни, защото Бог живее във вас". Като се отива от върха към чешмичката, която аз направих и се намира на 100 м по-ниско, при една разцепена скала, но на друга скала е написано правилото: „Храни се добре, мисли добре и работи добре". Тези напътствия ще служат на хората хиляди години. Няма да ги заличи времето, а ще кажат, че тук са идвали и живяли човеци. Човеци свободни по дух, по мисъл и по воля.
