23. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 2)
„Истината води към живота.
Частта, вън от цялото, няма никаква ценност.”
Драги братя,
Всяка къща има своя основа, всеки дом - своя глава.
Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които животът всеки ден събаря.
И всеки человек трябва да има основа на своя живот - както има гръбнак. Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото. Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря. Человек без идеал, без основна идея а живота си е по име само человек!
Да разрушаваш, да ограбваш не е потребно да имаш нищо друго освен желание за това. Да съградиш каквото и да е - трябва ти нещо повече, отколкото желанието и материала: потребна е една мярка, с която да мериш нещата и техните отношения. Без това няма градеж, няма творчество.
В живота тая мярка е Справедливостта - да мериш и себе си, и другите по същия начин. Да бъдеш справедлив - това значи да искаш и даваш на самия себе си.
Ако имаш справедливост, тогава ще дойде и чистотата в отношенията. Вярата в бъдещето; след Вярата - Надеждата; а след Надеждата винаги иде обичта.
А там, където има обич - всичко има.
За да достигнеш до Обичта, започни със Справедливостта, основа в живота си!
