20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 1)
Андро Лулчев
Накрая на всяка стара или в началото на всяка нова година разумният човек - бил той земледелец, търговец, чиновник, ученик, учител, писател - си дава сметка за всичко, що е правил през изтеклата година. Преглежда тефтери, ако е търговец; гледа в хамбаря, ако е земледелец; гледа двойки, тройки, ако е ученик; пр., но всеки гледа какъв резултат има, какви дела е сторил и ако има добри резултати - и от кои дела той е доволен, доволни са и тези, които са около него, и обратното...
Мандатът на господа народните представители от сегашното Обикновено народно събрание изтича през месец април.
Отново са плъзнали по села и градове настоящи, бивши, бъдещи народни представителни разправят ли, обещават ли сладки приказки на своите слушатели.
Щастливи селяни, щастливи граждани. Сега за няколко недели ще им се направят училищата, мостовете, реки прекарват, данъци намаляват, кризи премахват и всичко тръгва по мед и масло.
Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като циганина: „Я меля, я не меля.”
Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара.
Нека всеки българин от село или град да си даде сметка за делата на всеки свой избраник.
Изпълнил ли е той своите сладки приказки, казани, когато е искал доверието им.
Извършил ли е добри дела. Има ли хармония между дела и приказки. И тъй, както началото на всяка нова година всеки човек си прави баланс, така всеки избирател трябва да си направи сметка кого ще избира сега.
Но преди всеки да си пусне гласа, нека знае, че на 14.ІІІ. т. г. са присъствували в парламента на заседание 35 народни представители, а са се разписали всички без изключение, за да си получат 400 лв. дневни. На 16.ІІІ. -само 30 депутати, а на 12.ІІІ. - само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души.
Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!?
Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си?
Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни?
Какъв идеализъм искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание?
Какви дела чакате от народни представители, които предпочитат да стоят при жените си, а не по банките на парламента да отстояват интересите на своите избиратели?
Как чакате да ви оправят работите, премахнат кризите хора, които, когато им се плаща да присъствуват на заседания - бягат и остават само там подписите си, срещу които получават 400 лева дневни?
Как чакате облекчение на тежкото ви положение от хора, които се сещат за вас, когато наближат избори само?
Как искате да си изпълнят сладките приказки, казани пред вас, когато от тях не ще вземат дневни и разберат от далаверата си?
Но стига, стига сладки приказки.
Нито глас за старите народни представители - дезертьори от своя пост.
Някога на фронта на дезертьорите от своя пост имаше само една награда - куршум, а досега на дезертьорите от парламента - 400 лв. на ден. Но това е стара България. В нея кой пие, кой плаща, не се знае.
Нова България иде! От много села и градове се чува вече гласът на новите хора - строители на нова утрешна България, които викат: Стига, стига сладки приказки, стига по стари водачи и пътища.
Нов път има, делови нови водачи идат.
