Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до кухнята. Отначало дежурните носеха с кофи. После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята. Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека. Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше. Това улесни дежурните по кухня, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици. Тази лодка стана любимо място за снимки и разходки. Имаше много мераклии да се разхождат с нея. Природата предразполагаше за поезия и за разходка с лодка. Тази година дойдоха около 500 човека и за тях трябваше много вода и дежурните не можеха да отърват лодката от тези, които искаха да се разхождат с нея. Учителят определи за отговорник на лодката Гради Минчев, който трябваше да я пази от екскурзиантите. Станаха големи караници и накрая по предложение на Гради, което Учителят одобри лодката се заключваше с един голям катинар. Значи имахме лодка, кухня, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан. Е, и такива работи имаше. Тази лодка се укриваше няколко години в храсталаците под Молитвения връх и рибарите се изтрепваха да я търсят. Накрая някой им беше казал къде се намира, те я пренесоха в езерото и започнаха да ловят риба с нея. Като видяха това, нашите я потопиха и така няколко години тя се пазеше потопена в езерото. Когато идваше време за лагера ние я изваждахме и тя отново ни служеше.
Учителят обичаше да се разхожда с лодката. Беше чест за приятелите да Го поканят на разходка. Учителят седи на единия край с шапка и манто, а от другата страна приятелите гребат. Предварително е уговорено с фотограф, който трябва да заснеме това събитие. По такъв начин днес имаме над десетина снимки на Учителя с тази лодка. Така че да се качи лодка на езерата на времето беше повече от чудо. Но ние го осъществихме.
