(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр, 1, 2)
В света винаги съществуват реални съотношения на нещата - и тия, които могат да направят правилна преценка на тия съотношения, могат да дадат и правилни решения с трайни и разумни резултати, засягащи общото добро.
Уреждане живота на една държава е несъмнено резултат от разумните воли, съчетан с фактите на една действителност, която е била грижливо следена, подпомагана, засилвана в направления, сходни със задачите, които са били поставени като цел.
Методите за проявата на тоя живот, определен с основния закон на страната, е намерил изказ за нас в политическите партии, които трябваше да функционират като проводници на мнения и воли на съществуващия в страната народ. Вместо това, те започнаха да му насаждат идеи, =да го просвещават= със свои разбирания и търсеха съмишленици, ако не за през целия живот, то поне за... през деня, в който ще пусне бюлетината с гласа си, за да го вкара в парламента или кметството - а след това „избраникът” си вече знаеше работата...
Такова гледание донесе политическия разврат в страната, формира глутници службогонци и интересчии - постоянните щабове на съвременните партии, а самите те започнаха да воюват помежду си като да бяха смъртни врагове - отначало с перо и мастило, после с клевети и пристрастни присъди, докато се „модернизираха” съвсем да започнат „враговете” и противниците безследно да изчезват... След полувековно „управление” политическите партии заприличаха на стари болнични здания, в които всичко тъй е пропито с бацили, гной и нечистота, че само огънят може да ги спаси - и нова постройка с нови материали, нови принципи и нови методи на работа.
Нека не чакаме колата да се засили по нанадолнището дотолкова, че да станат спирачките съвършено безсилни да променят положението. Не е важно какво се говори, че е, не е важно какво се пише, че е - важно е това, което е всъщност.
Стр. 155/1036
Можете мнозо пъти да боядисвате гнилите греди на един мост с всевъзможни бои, но въпросът е вече не за най-новия му цвят, а дали ще издържи тежестта, която трябва да мине през него!
Днес положението за един разумен наблюдател е вече такова, че далеч надхвърля силите и рамките на политическите партии, независимо от техните политически нюанси - предстои обществено дело, което в своето сегашно проявление ще бъде наглед маловажно, но ще има решителни последици за в бъдеще.
Нашият народ не е с болшевишки схващания, но има наклонности, които в даден момент могат да направят от него безредник, а това е по-лошо от всякакви болшевици дори. Дните след Добро поле трябва да си бъдат спомени от всички ония, които разбират от обществени движения и предугаждат бъдещите възможни събития.
Налага се да се намерят реалните съотношения на действително съществующите сили в нашия обществен живот. А за това е необходимо преди всичко свобода политическа, обществена, духовна. Това ще стане когато, според нас, се даде възможност съществующите реални фактори да се проявят при възможно най-малко ограничение.
Накъсо, ний бихме казали, че е по-добре да се знае днес една неизгодна действителност, отколкото тя утре да стане една неизбежна необходимост, която да води към катастрофи.
Затова първо и първо да се ликвидира с насилническия метод на завземане власт чрез преврати, а също и с измамническия начин да се взимат гласове с полицейски терор и „морално влияние”.
1. Затова да се вземе управлението от един кабинет служебен, кабинет дафер, който в двумесечен срок да произведе изборите, без членовете му да имат право да бъдат избирани за депутати или министри.
2. Пълна свобода на агитациите.
3. Родолюбивите организации да се разширят в своите разбирания – да станат народолюбиви, И най-важно - да престанат да мислят, че само те имат монопол на патриотизъм, защото истината друго казва.
4. Запасното офицерство да остави своята сервилност към политическите партии и остане морален водач на племето ни с пример не на чиновници с тройни заплати или крайно одърпани, омаломощени чиновничета, а водачи с морално изпълнен дълг във всяко отношение.
5. Църквата да влезе в своите роли на духовни водачи, да остави настрана политиката и личните дрязги, а да разнесе евангелската вест на народа и го приучи към търпение, братство и безкористие - преди всичко с личен пример,
6. На работничеството да престанем да гледаме като на бунтовници и чужденци в тая държава. И те плащат данък, създават блага на тая страна, а най-главно, че са пълноправни нейни граждани и никой няма право да ги туря под настойничество. Ако ний ги поставим в изключителни условия, като чужденци – с какво морално право ще ги преследваме, че и те тъкмо като такива са постъпили?
Исторически е доказано, че никой строй не е богопомазан, и който и да е, все един ден ще се замести с по-добър. Въпрос е за методите, а също и те да разберат от нашето отнасяне към тях, че не е насилието, а справедливостта, която управлява. Защото, ако ний проявим спрямо тях насилие – и те утре ще ни го върнат с право. Ако техните разбирания са резултат на невежество, вината е че не им е дадено възможност да получат необходимата просвета, При една погрешка или престъпление, по-умнияте всякога по-виновен.
Сега, когато всичките наши политици се гордеят с това, че едни се разбират с Лондон, други -
с Париж, трети - с Берлин, четвърти - с Рим, няма защо да се осъждат други, че слушали Москва. На
Стр. 156/1036
московски казан някога са яли и много правоверни сегашни „конституционалисти”, а някогашни превратаджии.
Всичко това е резултат от нашата политическа недозрялост, на която великодушно трябва да гледа днешният разумен държавник, вдигнат на необходимата висота, която е тъкмо характерна за хората, които разбират своето време и са творци, а не само кретащи подир живота политици.
7. Народът да мисли и разбира, че той е господар на тая страна, и че следователно всичките погрешки и тегла ще бъдат преди всичко на негова гръб, та да си отваря очите, и обмисля постъпките.
