31. АКО В ПОДОБНИЯ СИ НЕ ВИЖДАШ СЕБЕ СИ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)
ТОМ 21
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 3.ІІІ.1930 г., София, стр. 1)
„Ако в подобния си не виждаш себе си - нищо не можеш да разбереш.
Турете Истината над всичко!”
В съвременна България чакат „властта” няколко хора също като тях да нареждат нещата в държавата. Крещят и викат - и понякога даже искрено вярват, че ако стане Иван от министерското кресло и седне Първан - работата ще тръгне по мед и масло...
Това трае, разбира се, ден до пладне - свършва с обикновеното си махане ръка и думите: „и тия били като всички”...
И така е: сплутото жито не никне; прегърбен старец хоро не играе; болен, умиращ човек, сила и за себе си няма...
Ако тухлите поотделно всяка са здрави, изпечени и на място турени, и цялата къща ще бъде здрава; не са ли - постройката ще е като тях.
Ний всички познаваме себе си. Водачите са като повечето от нас, те магия не могат да правят.
Но в живота има два пътя - широкият път, по който вървят повечето - пътят на обикновените разбирания, личното добруване и тесният, идейният, пътят, за който е говорил и Христос, и по който вървят малцината - избраниците. От тия пътници на тесния път трябва да бъдат избрани всички народни водачи.
Тези водачи от тесния път знаят, че най-голямото благо в света е животът - и затова ценят и своя, и чуждия живот; дават условия тоя живот да се прояви в най-красивата му форма във всички хора, които те смятат за свои братя.
Те знаят, че Любовта е източник на живота - и този, който обича всички, той и всички разбира; а който разбира, той никога не съди никого, защото на другиго е дадена съдбата на света. Те обичат, помагат, учат, напътват в новия път. Това са новите хора на България. Има ги, и тези нова хора само могат да изпълнят своя дълг към народа си - да дадат не нова власт, а ново служене на своя народ.
Такива водачи търсете - има ги вече около вас!
