Драги братя,
(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17,ІІ,1930 г., София, стр. 2)
„Разравя ралото земята, но силата не е у него, а у воловете.”
„Истината може да се познае само когато я приложиш.”
Живият человек без глава не може - и народ без водачи. Казват, че водачите били като народа -
но това наглед е само вярно.
Има неща, които наглед са верни, а други наистина са верни. Някои хора наглед са богати, а други - наистина. Едни наглед са учени, други - наистина. Едни наглед са здрави, други - наистина, И тоя, който наистина е богат и знаещ и здрав, той се познава веднага, щом го туриш на работа.
Истинското, което не е само наглед злато, не хваща ръжда и не гори от огън. И онзи, който ще учи децата от четвърто отделение, много повече трябва да знае.
Водачът трябва да е нещо повече от тоя, когото води. И стадото овци ги води овен, и чердата говеда - бик. А за техния живот се грижат не те - водачите, а човек - господарят. Та помнете - и вие имате или си избирате водачи - но има и водачи, които наистина водят и пазят стадата, но не са човеци.
Водачът народен трябва да е като чешма - и ако е с хубава вода, събират се много да пият от нея. Но чешмата от себе си ли тече?
Свързана е тя с нещо - отнякъде й иде водата - извор има. И докато тече тая вода, дотогава е чешма - ходят при нея и търсят я. Пресъхне ли - никой се не отбива.
И народният водач като чешма трябва да бъде - извор да има - отнякъде, от чист извор да черпи - на хората да дава. А няма по-чист извор от обичта към всички хора.
Вървиш из полето, гледаш далеч някъде трен хвърчи - наглед сам, машина пуши, шуми... Но там има машинист, огняр - разумни същества, сила - пара, разписание, което определя кога, къде да се бави и как да върви.
Стр. 149/1036
Животът на такъв трен прилича: наглед като че ли сам върви, но в него има машинист, огняр и пътници - ний сами.
Народният водач е там помощник, разумен помощник на Великия машинист, за когото често хората нито мислят... Народният водач трябва да знае, че някога е като раздавач - раздавач на добрини за народа. Но както раздавачът не може да дава чуждите писма на своите бащи, майка и братя, а на адреса точно, така и той трябва добре да разбира всекиму каквото трябва да раздава, а не по хатър.
Разсъдлив, разумен трябва да бъде.
Най-после народният водач трябва да знае, че не може един музикант да свири както си иска в оркестъра, само защото бил роднина на капелмай-стора... Такива глупави музиканти животът ги изхвърля.
И всички партизани, които мислят, че седят над законите, които сами са писали, а от народа искат да ги изпълнява, отиват по пътя, на края на който ги чака пропаст.
И тъй, когато дойдат тия, които ще искат да ви стават водачи, питайте ги: чешми ли са; свързани с извор или са само една чашка водица; раздавали ли са я? Знаят ли да четат адресите точно - справедливоли са раздавали писмата, или по хатър; и най-после, знаят ли да свирят разумно, т. е. да говорят както говори човек, когато обича всичките свои братя и съграждани еднакво и да прилага самият той това, което говори - ако са такива, гласувайте за тях.
С братски поздрав:
Любомир
София, 11.11.1930 г.