60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VII.1924 г., София, стр. 1)
Хората днес живеят с илюзии. Това не е лошо във всеки случай, но в някои спъва доста. Тези илюзии биват различни видове и не е наша работа да говорим за всички, но понеже най-голямата днес е политическата илюзия - за нея ще кажем няколко думи. Тя е общо разпространена в света, и не е само България, която прави изключение. В какво се състои тя? На едно място в държавата, наречено „Народно събрание”, „Парламент”, се събират 200 ÷ 300 человека, избрани божем [не] с народна воля, а по път, който всеки един от нас добре знае. След това те се ограждат със стражари, детективи и започват да законодателствуват, сиреч започват да коват закони уж божем за ред, а този ред е тъкмо такъв, какъвто изнася тям, а понеже те не са бедни хора, то много естествено е, че в този „ред” бедният има право само да плаща данъци. Там тези „избраници” се карат, често даже бият, помежду си ред не могат да турят, а България ще нареждат! Тези, които сега са на власт, наричат своите предшественици: вагабонти, крадци, разсипници; гонят ги, затварят ги, а понякога ги и убиват. И това се повтаря от четиридесет години вече. Всеки разумен човек, който е видял да се повтаря тази комедия, ще си каже: „Какъвто е бил по-първият, такъв си и ти - един дол дренки!” Но други е въпросът. Оправи ли се по този начин нещо досега? Ако човек вземе една река или градина, за 5 ÷ 10 години я оправя и подрежда - би се оправила. България я управляваха четиридесет и седем години все „учени” глави - и къде стигна?
Нека си видим сметката. Имаме учени хора - но учени как да те излъжат по-добре. Имаме много черкови и владици, но народът не стана по-християнски от някога, напротив - той сега като че ли е по-материалист, отколкото някога бе, когато го учеха „прости” даскали вроде на Левски и „полуграмотни попове”, но с народни души... Убиваме и сега, колим се както и под турците. Имаме ли политическа свобода? Имаме и 3 ÷ 4 милиарда дълг - не сме ли икономически роби вече за едно столетие, ний и потомците ни?
Днес пресата хвали едни и напада най-лошо други - утре, когато паднат от власт едните и дойдат другите, ролите ще се разменят - това ли е разумното начинание на печатното слово? И вчерашните „гениални” български държавници днес се наричат изверги, разбойници, хайдути - утре същите епитети ще се разменят, фабрикуват се закони и закончета от „избраници”, които утре ще лежат по тюрмите или изобличим като най-долни хора... Ако те са такива, могат ли им бъдат свестни законите? Ако не са такива - с подобни методи на взаимно ругание и непочитание, може ли да не стигнем освен до катастрофи?
Време е всеки да помисли, и то малко по-дълбоко и по-зряло, че струва ни се, нови бедствия идат в света и както винаги, май и сега сиромахът ще плаща счупените чинии по банкетите на богаташите.
Т. Пазарджик
Националист
