40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 26.ІV.1924 г., София, стр. 1)
Общоевропейската война дойде да поразруши онова, що безогледната политика и алчността в последните години твореше.
Войната раздруса до основите морала, тъй както тук, така и в Европа. Догдето едни слагаха живота си на фронта за отечеството, други слагаха за сметка на това отечество мазни банкноти в касите си. Оттук се усилиха политическите обществени различия. Догдето едните нямаха най- необходимото, другите - малцинство, но властни и имотни, тънеха в пресита.
Политическите партии туй и чакаха. Те почнаха да гъделичкат болната душа на българина и злобата, завистта, мъстта затуптя в сърцата.
Младите, нетърпеливи, буйни, озлобени, искаха бърже да завъртят световното колело напред, а старите, със своята фраза: „7 пъти мери, един път режи”, искаха да завъртят житейското колело назад.
Младите не бяха още достатъчно назрели да поемат държавния кораб - старите (ситите) не можеха да се помирят с новото. В това състояние се прибави и онази злоба, демагогия, която доведе дотам, да се колим като врагове. Научиха избирателя да чака всичко наготово. Българските политици учиха българина в продължение на 45 години, че стига да изберат, то те ще им направят и чушми, мостове и дори и реки ще прокарат. В резултат запустя домът, запустя селото, околията, окръгът и България.
Прехвърли се центърът на тежестта само в ръцете на неколцина избраници.
За да се закрепят на власт тези избраници, вдигаха, според времето, разни байраци с разни надписи и под тях се редяха празните бутилки. Размениха се ролите. Господарите станаха слуги и слугите - господари. В това време на силно вмешение, раздрусване на морала, силната демагогия и злоба, и на тия силни различия и насилия, които царяха в България, се появи и нашата организация. Тя изникна сред бури тихо, без много шум. Тя се гради камък по камък в духа на новото време и нужди. Организацията на ратниците на свободата стреми да даде нов смисъл и направление в политико-обществения ни живот. Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред.
Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници.
Тя носи истинските принципи и макар бавно, тя носи из села и градове не демагогия, а истинска братска обич и задружност. Ратниците се явиха да донесат на България истинска свобода, братска обич, труд и взаимни отстъпки.
Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни. С бавни крачки, без пушки и картечници, ние викаме честните българи да донесем народу си добри дни и братска обич.
Андро Лулчев
