34. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 13, 14.ІV. 1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV. 1924 г., София, стр. 2)
Някога един султан, щом дошъл на власт, запитал своите министри: „Какво има най-прочуто в царството ми?” – „Александрийската библиотека” - казали му те.- „А какво има в нея?” - запитал той. – „Книги и ръкописи, каквито няма по целия останал свят.” – „Тъй ли?” - казал той, и понеже бил фанатик, веднага назначил комисия, на която казал: „Ще прегледате всички книги и ще видите има ли това, което пишат тия книги в Корана, или го няма. Ако го има - няма защо да го има надве места - да се изгорят книгите. А ако го няма, то не е важно - пак да се изгорят!” И изгорили прочутата Александрийска библиотека, за която разумното человечество съжалява и до днес.
В България стана нещо подобно. Образувалият се Демократически сговор е вдигнал и монополизирал всички идеи за дълга, законността и реда в България. Да се прегледат - казва професор Цанков - уставите и идеалите им: ако ги има в нашия устав - то няма защо да ги имат и те отделно - а ако ги няма, те са врагове на милото отечество и съгласно Закона за защита на държавата, трябва да бъдат унищожени.
И започнаха: Комунистическата партия - вън от законите, Трудовашката партия - вън от законите, сега се заканват и на земледелците.
Ако се кара все тъй, най-после „вътре в законите” ще останат само министрите, сателитът им, стражарите и детективите - а целият български народ ще остане вън от законите! Нашите държавници, за голямо съжаление и професори, които се забравят, изпускат из вид поуките на историята дотолкова, та VI най-елементарните работи не могат да разберат. Партиите разтуряте, но хората са живи. Вашите несправедливи постъпки ги само озлобяват и им отварят вратата, през която, при други условия, ще се излее тяхната омраза върху ви. Да се мисли, че несправедливостите ще бъдат забравени, че те ще минат безнаказани при днешното състояние на духовна култура на нашия народ, и след като се окървавиха веднъж с братска кръв - значи да си правим илюзии.
Не насилия, господа министри, а свобода дайте, защото колкото повече потискате, толкова по- лошо. Вий затваряте легалните пътища да се излее негодуванието срещу вас - но то съществува и ще пръсне котела, на който е затворена предпазителната клапа! Това ви го пишем, за да се опомните догде е време, а не утре да обвинявате, че тия или ония подклаждали, защото и да подклажда някой, щом има излаз, не е опасно - но защо вий правите всичко, като че ли на всяка цена да предизвиквате катастрофа и нещастия на България, която е не само на Сговора ви. Разберете - насилието никога никому не дава мир и спокойствие - не го даде на Стамболийски - няма и на вас да го даде. Забравихте се вече.
