| Алтернативен линк |
21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.)
(В. „Ратникна свободата”, бр. 7, 4.ІІІ.1924 г., София, стр. 1)
Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцансказемя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през долини и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пеяха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници. Те дишаха свободно там и когато се срещаха с душманина, ако паднеха в неравен бой - падаха с усмивка на уста, падаха с последна дума: „Сладка е смъртта за свободата.” Има ли нужда да се изброяват имената на славно загиналите ратници на Свободата? Или по-право - има ли възможност да се изброят те? Достатъчно е да се посочат имената на онези неустрашими ратници от последната епоха - предосвободителната: Раковски, Илю, Дядо Цеко, Панайот Хитоа, Филип Тотю, Македонски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Ботев! Това са същите - ратници на свободата и след тях - хиляди и хиляди незнайни ратници, едни от които умряха от неприятелски куршуми и ятагани, други - от българските, все с една и съща последна дума: „Сладка е смъртта за свободата!” Единици оттях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и дотогаз са били ратници на свободата. Плеядата ратници на свободата, загинали за нея по един или друг начин, завещаха нам - последующето поколение, да обичаме свободата и ратуваме за нейното запазване; защото тя е скъпо и прескъпо откупена с кръвта на хиляди и хиляди паднали ратници. Всичките се бориха и паднаха за извоюване на свободата. Днес, когато ний се считаме свободни, не трябва със скръстени ръце да гледаме хладнокръвно на всичко онова, което става в нас.Всички ний трябва да ратуваме за запазване на свободата, защото без това ни й оскърбяваме паметта на всички паднали за свободата ратници. Днес ний сме свободни - имаме свобода; обаче всъщност тази свобода действителна ли е? Дотогаз, докато тази свобода служи за средство на едни против други - тя не е свобода. За да имаме истинска свобода, свобода в пълната смисъл на думата, ний преди всичко трябва да бъдем проникнати от онази Божествена Любов, която Спасителят е изпратил в душите: „Обичайте се един друг. Обичайте враговете си.” Ето защо, преди всичко ний трябва да бъдем изпълнени от любов към ближния си, към враговете си, и само тогаз ще можем да живеем свободно - Истински свободно. Време е да се опомним и заживеем като хора и братя, за да можем да кажем, че не напразно са паднали толкоз ратници за свободата. Без това ние ще тъпчем на едно място, ще се ядем един друг, ще се изтрябваме един друг и всичко ще става все в името на свободата. Часът наближава, и когато отидем пред вечния съд, ний ще бъдем осъдени не че сме ратували за извоюването на свободата, а че не сме я запазили, че не сме я прилагали в пълната смисъл на думата. Време е за опомнюване. Който има уши да слуша - нека слуша!