10. ВЪВ ВИДЕЛИНАТА ТИ ЩЕ ВИДИМ ВИДЕЛИНА (бр. 3, 1.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 1.ІІ.1924 г., София, стр. 1)
„Във виделината ти ще видим виделина.” - Господи, до колко пъти, ако ми сгреши брат ми, да му прощавам? - запита някога Петър. И днес братята, децата на един и същи народ, кръвно обидени един от други, са изправени пред същия въпрос. Разумните от тях разбират, че идеалите и на едните, и на другите са еднакво важни за тия, които искрено ги изповядват, и че превратите са страшни и кървави пътища - затова и излезе възбраната да се върви по тях: миналите по тоя път ясно съзнаха сами това. Ако си тръгнал някак с кола и тя се счупи из пътя - ще питаш ли до колко пъти ще я поправяш? Ако на улицата те ритне кон - трябва ли да му счупиш крака заради това? Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички! Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама. Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели? Само силните хора могат да прощават. За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата. Някои мислят, че времето ще оправи всичко, други слагат надеждите си върху Бога; трети - че ний ще сторим това. Но всичко туй е заблуждение. Всеки трябва сам да изправи живота си, като покаже своята любов към брата си. Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се надмогнеш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел. Някои дават 100 000 лева - и после те причакат край село, и теб убиват, и парите си взимат; други подаряват само десет ябълчени семки, които след години стават градина. Да бъдем разумни - разумна прошка ще донесе мир на всички. Прошка на всички и любов към всички! - „Казва му Иисус: - Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем
