- 20. ОТКЪДЕ ИДА
Неделна беседа от Учителя, държана на 13.ХІІ.1925 г., София. - В: Сила и ЖивотНеделни беседи, серия VII. Русе, 1926, стр. 33 ÷ 34
. И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните”, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея вътре а себе си. И тя не се реши да се ожени даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон, и затова му каза: „Ти имаш едно предназначение в света и ако се ожениш за мене, ще го изгубиш. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.” И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия, и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път.” Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик.” Преданието казва, че Соломон във времето на Христа е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам. „Аз зная отде ида”, казва Христос. Сега и на вас пожелавам да знаете отде идете и накъде отивате. Няма по-хубаво нещо от това, да знаете къде отивате и отде идете. Да знаем, че идем от онзи светъл, възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят на Истината, дето свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората копнеят, дето хората се познават, един за друг живота си полагат и с любов се обграждат и за Бога живеят. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Тези мисли на Учителя Дънов за цар Соломон бяха подбрани и сложени непосредствено зад неговата биография, за да се направи идейната връзка за кардиналните прераждания на човека на земята. 2. Според многобройните последователи на Учителя Дънов, които заварих и с които работех и чиито спомени са в поредицата „Изгревът” и според техните твърдения Любомир Лулчев е прероденият Соломон. Това са го научили от Учителя. 3. Има един окултен закон. Кой какъвто е бил по времето на Мойсея, такъв е бил по времето на Христа. И който какъвто е бил по времето на Христа, такъв е бил по времето на Учителя Дънов. Настоящите мисли на Учителя Дънов доказват именно това. 4. Този окултен закон е проверяван чрез преражданията на всички пророци от Стария Завет и апостоли от Новия Завет, които идват в плът и кръв при българите по времето на Учителя Дънов от 1864 г, до 1944 г. и са Негови последователи или Негови противници. Тези личности пълнят с деянията си поредицата от „Изгревът”. 5. Учителят Дънов дава няколко обяснения за жените и наложниците на Соломон. По времето на Школата на Учителя този Соломон, прероден като Любомир Лулчев, премина по същия път и отново не си разреши задачата с жената. Всички бяха пропищели за любовните му похождения и те даваха повод на полицията за многобройните следствени дела срещу него, при което накрая за всичко обвиняваха Учителя Петър Дънов.
Стр. 42/1036
6. Любовните похождения на Лулчев предизвикват много следствени дела срещу него, а също и срещу Учителя. Много от тях са описани и споменавани в тоговашните вестници. Последователите на Учителя Дънов са се срамували от тези следствени дела. Накрая са се страхували от тях, да не би властта да предприеме действия срещу Братството. Единствено Начо Петров е събирал тези изрезки от вестниците, но след неговата смърт ги унищожават, за да няма следа според тях от позора и падението. 7. По този начин всеки може да си обясни поведението и действията на Лулчев в Школата на Учителя, описани от неговите съвременници, които са публикувани в „Изгревът” и като справка могат да се намерят а том XIX, стр. 559 под номер 51, както и астрологичната му карта на стр. 610. 8. Написаният биографичен очерк за Любомир Лулчев от Светозар Няголов удоюстоверяваше това, което е отпечатано в поредицата „Изгревът”. 9. Тълкуванието на хороскопа доказва връзката между неговата биография, неговата астрологична карта и накрая изводите за един житейски път на земята. 10. По този начин можем да свържем в едно цяло биографията, астрологията, идваща от древността и минаваща през цар Соломон, та до днешни дни. Това е материалът запоучение и обучение.
