2. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г, София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 36 ÷ 39
Ще прочета 2. глава от „Еклисиаст”.
В прочетената глава Соломон изнася пред света две огледала: в едното огледало се оглежда всеки човек поотделно, а в другото - цялото човечество. Това, което Соломон някога е описал, днес го опитват всички хора поотделно, както и цялото човечество. Значи днес Соломон е навсякъде. С други думи казано: философията на Соломона и до днес още се шири по целия свят. В тази глава Соломон описва живота си и страданията, които имал като цар. Всеки човек минава през страдания. Някои хора познават страданията на Соломона, други са кандидати за тях, а трети едва влизат в живота, готвят се да работят, да използуват условията и благата, които светът им предлага, и не подозират какви мъчнотии, страдания и разочарования ги очакват. „И наслаждавай се с благо; и ето, и то е суета.” (1 ст.) Младият, който едва влиза в живота, иска да се наслаждава от неговите блага, но като опита наслаждението, казва: „И това е суета.” Младият войник, който не е влизал още в сражение, тръгва за бойното поле накичен, добре стегнат, препасан с пушка - гордо пристъпва. Влезели в боя, опитали куршумите, търколи ли се веднъж на земята, изгубва вече своята напетост и самоувереност. Който не е страдал, лесно говори за атаки и за победи; който е страдал, повече мълчи и мисли. Войникът, който е опитал свойствата на куршумите и на гранатите, като влезе в окопа, свие се и кротува. Младият го пита: „Защо си толкова страхлив?” - „Скоро ще разбереш.” И наистина, като чуе свиренето на куршумите и гранатите около себе си, той моментално се сгушва, скрива се в окопа. Докато не е раняван, войникът е смел, въодушевен, мисли, че ще направи нещо. Щом го ранят, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „Суета на суетите, всичко е суета,” Така казва и старият човек, който се е вкиснал вече. Като се огледа надясно-наляво и види, че цял е потънал в рани, казва: „Доста вече смелост! Сега ще стоя настрана, далеч от куршумите.” „Рекох за смеха: лудост е; и за веселбата: що ползува тя?” (2 ст.) „И помислих в сърцето си: Да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове, да го правят под небето през всичките дни на живота си.” (3 ст.) - Всичко това Соломон е преживял, понеже му [е] било наложено от Провидението, Той бил окултен ученик, вследствие на което му дали да разреши известни задачи. Някои задачи той разреши правилно, но някои не можа. Обаче той остави своите ценни опитности, от които човечеството може да се ползува и до днес. Соломон описва и своите страдания и разочарования, през които минават и сегашните хора. Някои хора искат да опишат страданията си, но така ги преувеличават, като че ли няма по-големи от техните страдания. Като погледнете лицата им, виждате, че са закръглени, пълнички, като месечина. При това казват, че не са видели бял ден в живота си. Те говорят с хиперболи. Не може човек да е страдал много и на лицето му да няма отпечатък. И Соломон е страдал, но лицето му било закръглено, нямало печата на страданията. Той имал на разположение много певци и певици, но въпреки това пак бил недоволен. Имал много жени, но пак бил недоволен.
Често се казва, че някой мъж търси жените, иска да има много жени. Казват още, че някоя жена търси мъжете, иска да има много мъже около себе си. Който не мисли право, той се спира върху външната страна на въпроса и започва да гледа с лошо око на такъв мъж и на такава жена.
Всъщност въпросът е поставен другояче. Многото жени подразбират много желания, а многото мъже - много мисли. Следователно жената е отражение на човешките желания, а мъжът - на човешките мисли. Искаш ли да имаш много жени, ти си човек на много желания. Искаш ли да имаш много мъже, ти си човек на много и разнообразни мисли. Тъй щото, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира. Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува. Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш и да чувствуваш. Докато човек мисли и чувствува, страданията неизбежно ще го следват. Дето са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идат като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче не излиза така. Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.
