(124) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г.
Ваше Величество,
Прочее, ако някой знае да прави добро
и го не прави, грях е нему.
Послание Яковово, гл. 4, ст. 17
Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата,
последната всякога ще разваля плановете им.
Учителят
Силата на човека иде от съгласието, хармонията му с природните закони.
Нейните сили тогава стават и негови. Обратното - отиванието срещу тия закони носи обезсилвания и ограничения.
Вашата сила досега и добрите резултати за всички в България са дошли по същия път. Мир, справедливост и работа - това са здравите основи, върху които може да се гради.
Человек е свободен да мисли и прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях. Но заключенията трябва да изхождат от Истината, ако искаме те да имат сила и меродавност.
Лодкарят е фактор в една лодка, докато тя не е претоварена. Претовари ли я - нейната, па и често и неговата съдба са предрешени вече. Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно.
С почит: [подпис на Любомир Лулчев]
21.ХI.1941 г.
Изгрева
Да не престъпва Божиите заповеди заради човешките закони.
6/7.VII.1940
Отвори си сам работа, за да не ти я отворят. Когато я отвориш сам, ти ще си [...не се чете] господар [5 думи не се четат], а когато другите ти я отворят, ще трябва да играеш както ти свирят.*
_______________________
* Текстът след датата и мястото е написан на ръка от Любомир Лулчев. (бел. М.И.)
