1. Наредба № 20 797, публикувана в Държавен вестник, бр. 253 от 9.Х.1940 г., в §9 е определена помощта, която се дава на безработните тютюноработници: 40, 35 [и] към същия параграф в забележка е казано: Забележка: инородците, без разлика на категория и група, получават по 10 лв. на ден.
Това е крайно несправедливо, защото от същите работници се взимат всички вноски еднакво и еднакво чувствуват нуждата. Моля нарежданието Ви тая забележка да се отмени.
2. Много странно впечатление прави, че привилегиите, които държавата дава със закон на работничеството, не се прилагат по отношение на работниците от държавните военни фабрики. Неволно се получава впечатлението, че те не са от тая държава... Така например във военните фабрики има няколко хиляди временни работници, и то от 2,5 и 10 години даже... и все временни. Във всички държавни учреждения и предприятия се работи в събота от 8 до 1 часа, като на всички щатни и извънщатни се заплаща като цял ден. Във военните фабрики се работи от 8 до 12 в събота и се плаща на надничарите само половин надница, а на всички щатни, разбира се - цяла! И то за тия нещастници, които имат едва 20 [до 22] надници в месеца.
Щатните си получават заплатите на 26-и всеки месец, на надничарите се дава чак към 15-и следния месец - и това на човек, който чака на надницата си да се храни... Нещо повече (което е вече срамно!) - всички обявени за народни празнични дни, като рождението на Престолонаследника, три дена за освобождението на Добруджа, се заплатиха от всички фабрики и работилници на работниците. Изключение направиха само военните фабрики, които са уж държавни, и не изпълниха това нареждане - техните надничари вместо празници имаха съответни лишения от надници... И вместо държавата да служи за пример как изпълнява законите си и нарежданията, тия фабрики правят всичко да покажат, че пет пари не дават за това. Така и нарежданията за отпуските на работниците, дадени със закон, не се прилагат, поне досега. Налага се една справедлива анкета, която ще установи това, а също и внушение, че държава в държава не може, не са времената сега за [такива] работи.
При това положението на работниците е доста трудно. Така например един надничар с 45 лв. надница трябва да плаща годишен данък 827 лв., по стария закон 627 лв. - 28 и 1/2 надници годишно! Това е достатъчно много, като се има предвид, че за тия надници работят, само 260 дни през годината, а трябва с тия пари да живеят 365 дни!... И повечето са семейни хора!
Работническият фонд за обществени осигуровки (0,0) е разграбен, и при това държавата му дължи, освен заемите, взети за разни цели, и повече от 700 000 000 лв. невнесени от държавата (справка - отчетът на висшия трудов съвет от миналата година под председателството на Стойчо ...). Това е нещо срамно и страшно. [Това] вероятно ще стане и с бъдещите фондове на земледелци и занаятчии...
Българска Панама! Моля малко внимание към тоя въпрос.
