Бях в Чамкория и мислех да отивам на Мусала, когато ме извикаха, и се върнах на 28-и вечерта, а на сутринта отидох да се видим. Преди това бях при Учителя и той ми каза няколко думи, които не си записах и сега забравих. Но най-главната мисъл бе, че на българския народ сега не трябва сила - той си я има, - а трябва разумност и справедливост.575
Царят дойде веднага, току-що бях влязъл, и веднага седнахме на разговор. Той бе по-жив и по-енергичен, кракът пт не беше го стегнал. Виждал беше се с някакъв германски специалист - професор, който му обяснил, че от настроението се образуват и кристалите, от които идат болките, и сега си турил една котешка кожа и взимал салицил и както аз бях го посъветвал - ядял тикви и сега се чувствал по-добре.
Започнахме разговора след това за отиването му при Хитлер, защото не бях се виждал след завръщането му. Как е станало пътуванието и разговорът, който е траял близо четири часа, той ми разправи доста подробно, като за някои работи ме задължи да не казвам никому, затова няма и да ги записвам, а другото само ще скицирам, доколкото може да си го спомня, че моята памет не е особено силна.
Хитлер е бил мек, сърдечен, внимателен, Рибентроп - напротив, «зазнался»*, държал се с Попов доста натискателно - поизпотил го да влезе в Тройния съюз... Хитлер е говорил за своите планове и между другото е казал, че с Молотов са се разбрали, че те от Бал[канския] полуостров ще взимат материали, но че не искат там да отиват, и аз казах, и царят потвърди, че и той има впечатление, че с това Хитлер си е дал картата на Молотов.
- Да, той като австриец е по-откровен и доверчив - каза царят.
И аз мисля, че се е изказал.
- Още повече, имайте предвид - казах му, - че Русия със своите 200 милиона народ и със своята болшевишка идеология няма да отстъпят първенството на едно недоносче идейно като националсоциализма, да урежда света. Те правят всичко да затъне Германия по-дълбоко, за да може те да диктуват после. Самият факт, че те правят отделно и различно предложение от Русия, показва, че те действуват всеки за своята сметка - кой каквато риба хване.576 Затова и Хитлер иска да свърши войната с една неизхабена армия от 4 милиона души, да я има готова за всеки случай.
- Да, и моето впечатление е такова - каза царят и продължи.
Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе Добруджа. Хитлер му дал да разбере, че и той иска да запази нашия народ и че не би искал да навлиза във война в тоя край, но че ако му се наложи, може да мине през нас, но няма да остане тука, а ще остави всичко на България.577
Царят му казал, че има смисъл да влезе в тоя тристранен пакт, но ако е за мир - а странно е, че го канят за мир, а Италия отваря война.
Тогава Хитлер казал, че и него не питали по тоя повод.
Тогава царят му казал и за писмото на Мусолини, което получил по-рано и за което Хитлер също не знаел... Царят казал, че не се е съгласил на неговото предложение, а също обърнал внимание на Хитлер да не почва война късна есен по тия места, защото Балканът си има свои особености и може да загази, както загазихме ний през 1912 година, когато нашата армия имаше ненадминат устрем, но стигна до калта на Чаталджа и затъна там; че в 1915 година в Македония с Макензен и в 1918 година с фон Щолц стана същото и прочее...578
Хитлер е слушал внимателно. Говорил му е за своите световни планове.
Тогава аз му казах, че да се оправя светът не е работа на човеци - тя е Божествена работа, и че Хитлер, който по-рано казваше, че националсоциализмът не е за износ, сега иска да го налага на света. Но че това е естествен ход на нещата. Винаги една идея започва с личното - но него имат и животните; после минава през националната форма, но силата на идеята е в нейната универсална форма. Там е силата на християнството. Та, Хитлер там ще зага-зи, ако не тури в основата една справедливост, която да засяга еднакво и тия, които влизат в тоя пакт, и които не влизат - справедливостта трябва да засяга всички хора, тогава е силна и пр.
Каза ми между другото, че Хитлер пожелал пак да се видят и че би искал да дойде и у нас, но за да не се претьлкува нещо - той може да дойде до края на държавата и царят да прескочи пак да се видя. Това той ми каза по повод на мойто настояване, че Хитлер в душата си иска мир, за да закрепи режима си и да се справи с новите препятствия. Тогава Царят ми каза, че и той му говорил, че иска това, но казал, че тия, лудите в Лондон, не щат, че Чембърлейн - или Чърчил - бил луд човек, че дядо му умрял в лудница (или баща му, забравих) и прочее.
Тогава аз му казах защо не пише пак едно писмо на Хитлер и на английския цар, да им изтъкне, че никой няма полза от тая съсипия, че отиват толкова хора напразно, че толкова средства отиват, че с половината може да се създаде благосъстоянието на всички хора, че най-после ето, иде Рождество Христово, нека се опомнят малко и дадат мир на човеците, спокойствие на Европа.
- Бъди смел! - му казвам. Мирът е нещо Божествено и Той ще ти помага. Защо да не направиш опит да спасиш хиляди живота? Най-после, всеки трябва да направи едно усилие в това направление. Бог ще ти помогне.
- Да, това няма да бъде лошо - ми каза царят и тогава ми каза, че Хитлер искал пак да се видят.
- Толкова по-добре. Пиши му по-рано, а ако имаш някакъв отговор от Англия, може и да се видите... - и прочее, на тая тема му говорих доста и той се съгласи да опита.
После минахме вече на предложенията на русите, които донесъл Собо-лев.579 Най-напред го приел Филов, за да има една ориентация приблизителна. Той му прочел 12 точки, но не му ги дал. После се видял и с царя, прочел ги и нему. Царят поискал да ги проучи, като преди това възразил доста добре и на тях. Каза ми, че тоя бил инженер и доста интелигентен, но си държал устата -наплашени хора. Хитлер казал, че Молотов бил доста разбран човек и че имал възможност да си поговори повече, и че бил компетентен и пр.
В главни точки предложеното [е било] повторение на това, което било предложено през юли 1939 година за двустранен пакт, според който се иска да се сключи между България и Русия, като тя ни подпомогне със средства и материали, дава ни Западна Тракия - да си я вземем, и понеже Турция имала агресивни намерения, то - и Източна Тракия. Ако били заплашени реално интересите на Русия, България на Проливите - България да се намеси. Има обещание, че във вътрешния ред няма да се бъркат на България - това за мене, за утешение, каза ми царят, и че ако ние сме в намерение да влизаме в Тристранния пакт, препятствие няма, защото и Русия можела би да влезе там.
Казвам му: това е въдица, да вадим ние кестени[те]; факт [е], че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тройния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия... за насърчение... Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с Добруджа, както направи и тая силна и голяма държава Русия, още повече, че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе Добруджа и пр. - «Но във всеки случай, да проучим въпросите, дайте ни един препис.» - Преписът бил даден. Но в туй време турците, които получили уверения от Ив. Попов, че Папен не носи война, а мир, и което се потвърдило, направили едно съседско положение в смисъл не може ли да се разберем ние помежду си? Политически ний сме на два полюса, но географически сме на едно място и защо да разваляме съседстването заради тяхната политика? Нека да се държим едни други в течение на работите, а отвън да се перим всеки според работата си.
- Това - казва царят - аз вече го знаех и когато ми говореха за турската агресивн[ост], мълчах, защото знаех как е работата.
Прочете ми после проектодоговора на руското предложение. То казваше, че България не е престанала да се отнася с уважение към Русия и когато са ни канили френци и англичани да отиваме да се бием, сме отказали - 1918 година против Деникин, че искаме мир и чрез мира да постигнем идеалите си; че нямаме, понеже сме много малки, интереси към Проливите, че се много радваме, че и Русия ще влезе в Тристранния пакт и пр. ... в тоя дух.
- Колко е хубаво, като избрахме една дума - «мир», за ръководство и сега навсякъде ни е отворено - каза царят.
- Да, защото е Божествена дума, тя е бъдещето на света. Още по-добре ще е, ако и за вътрешната политика се даде един основен тон, например «правда» - и се заставят полека и внимателно да влязат в тоя път. Не може да става и вътрешната политика без ръководство, факт е, че нашата интелигенция е вече купена и отива с Германия и че народът е с Русия.580 Тия два фактора не са се разбрали помежду си, и слава Богу, защото ще стане на наша сметка... Ние хората светци не може да направим, но както казва Учителят, и дяволът трябва да се впрегне да оре. Повече от всичко трябва да бъдем българофили -да направим всичко да съгласуваме усилията на тия вътре - народ и интелигенция, да се запази мирът и единство[то] без излишни тревоги и сътресения. Ето, Румъния изживява това, което ний имахме преди 20 години. Сега трябва да се вложи повечко правда и да се постигнат хубави резултати. Един народ като нашия, който за едно разиграване с това затъмнение показа, че може да слуша и да се подчинява на нареждания, колко повече ще стори съзнателно това, когато се отнася до храната му, до облеклата и пр. Трябва да се съберем нарочно и за това пак на една конференция специално за вътрешната политика. Инак ще стават излишни сътресения и измъчвания на народа ни - а може без тях.
Царят се съгласи на това, като каза:
- Нека само да поотминат тия вълни, че ни заливат една след друга, пък ще турим едно мото и за вътрешната политика, та да тръгне, само не зная какво - а после и двамата извикахме едновременно:
- Правдата! - и се засмяхме. - Ще стане, щом и двама го казахме - почти едновременно пак рекохме, стискайки си ръцете.
Той отиде да даде проекта, който бяхме попълнили тук-там с някоя дума, да го препишат и дадат на Попов да го внесе в Министерския съвет и след това да го връчат на русите. Според данните, които има царят, а днес и на мен ми казаха, че това предложение на Русия било пръснато из Ючбунар581, та с това още повече се улесни задачата на нашето правителство да не го обвинят, че е нещо издало на Германия. Както и да е, засега Бог помага.
Спомних си, че царят казал на Хитлер, че чамурия - «чамур» значи «кал», и в късна есен там, па и из Македония, е непроходима кал и пр.
Другото, което говорихме, не мога да си спомня, а има и неща, които обещах да си не спомням... Във всеки случай царят ми се видя по-бодър и по-самоуверен, чувстващ по-близко помощта, която съдбата му дава в най-мъчните времена. Дано Бог пази България, народа ни и него за по-светли дни!
______________
* зазнался (рус.) - възгордял се, подголемял се. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
