(100) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г.
Ваше Величество,
Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувствува правилно, ума - да мисли право и волята - да действува разумно.
Учителят
В една държава не законите управляват, а хората. Ако управляваха законите, нямаше да има престъпления. Трупанието на нови закони, когато старите не се изпълняват (дори няма възможност да се знаят и от специалистите даже - толкова много са станали), е погрешен път.
В настоящия си вид, Законът за защита на нацията е с погрешно становище, на което един ден резултатите ще плащаме всички - включително и Вие лично; това е предговор за едно бъдеще, в което не Вий, а други ще управляват! Кой и от кого ще защищава Нацията? Нацията не е фикция, а реална жизненост, която носи сама по себе си своята защита и имунитет, като всеки жив организъм. Тя изтрая през вековете, когато нямаше и помен от българска държава, та сега ли ще я «защищават»? С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон трябва да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой други народ нямаше повече закони от еврейския, а какво е днес положението му?
Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме за износ даже, - а изпълнение съвестно на законите!
Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетни [почтени] хора да влязат в управлението на държавата - такива не липсват на България. Тогава, и без много и изключителни закони, животът ще върви по-добре, с по-малко корупции и мизерии.
Във въпросния закон се дава широко място на еднолични и безапелационни решения, които ще отворят широко вратата на произволи. Защо да се създадат нови страдания - и без туй те са предостатъчно днес навсякъде; нови насилия - те и без туй ги има... Благото на един народ трябва да бъде общо за всички - всеки[му] според степента на развитието му, но всеки да може да се ползува!
Пишем Ви всичко това, защото желаем доброто както на Вас лично, така и на народа си - в никой случай не бихме искали да имате участта на баща Ви.
Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод!
С почит: [подпис] Любомир Лулчев
9.ХI.1940 г., Изгрева - София
Изпратено на 10.XI.1940 г. Свиждание на 9 ч - 10 ½ ч на 11.XI.1940 г. в [генерал Стоянови]* по повод на това писмо.**
_______________ * Думата е написана нечетливо, вероятно: генерал Стоянови - вж следващия №101. (бел. М.И.)
** Забележа, добавена на ръка от Любомир Лулчев върху писмото. (бел. М.И.)
