НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

(86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед

ТОМ 20
Алтернативен линк


(86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г.,

дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед



От 13 до 19 август бяхме на Рила седем души548,  а после дойдоха още 40 с Учителя. Върнахме се на 19-и в 11 часа, като  тръгнахме в 2 часа през нощта от езерата. В 1 часа бях потърсен от Севов  и след няколко минути се яви втори път да пита може ли в 5 и половина  часа да се видим с царя.

Като бях на Рила, на 17.VIII Учителят прати Боян  Боев да ме вика и след това говорихме от 2 и половина часа до 4 и  половина следобед по много работи от (...), за положението и др. Между  другото си записах някои мисли:

«Войната е насилие. Когато природата иска да  подчини злото, употребява насилие, война, а когато иска да го тури на  работа - туря Доброто. Във войната силният побеждава, а в преговорите -  умният. Принципиално да се постъпя. Англия ще понесе последиците.549

Има две възможности: да имаш всичко - и красиви къщи, и много ядене, и да не може да ядеш, или да имаш малко, но да ядеш сладко.

Това е за възпитание. Когато нещата се разширяват  отвънка, доброто отвътре създава нещата. Когато човек отвънка се  ограничава, злото отвътре се подчинява. Да подариш агне на вълк добро ли  е? Когато ограничиха Германия в [19]18 година, англичаните развързаха  ръцете на Япония. Японците организират злото в света, потисничеството.550 Китаецът ще те изненада като змия. Много е търпелив. Устойчив народ (Япония се заклещи с него).

Сега Русия крепи англичаните, защото води  английска политика, а англичаните - руска. Германците ги стягат отвън,  за да се развие доброто вътре в тях. В руската революция се пожертвуваха  3 милиона души, които сега са проповедници от оня свят - те са връзката  между духовния и физическия свят, а нито германци, нито англичани имат  толкова посредници работници в Невидимия свят.551 В Русия има и българи - Георги Димитров и др., който е секретар552;  българите, като слушат, ще придобият нещо с малки жертви. Гърците, като  ги налегне Италия, ще отстъпят. Трябва, като се вземе Добруджа, да се  направят помилвания на Дамян Велчев и др.

Разговор с царя

Царят ме посрещна в градината на двореца отдалеч с  висок поздрав. Личеше си, че е искал много да ме види, и веднага почна  да ми говори за крака си, който много го болял напоследък.

- И Вие гълтахте Вашата аптека, нали? - закачах  го аз. - Ще Ви оставя да се тъпчете с лекарства и [да се] мъчите, а  когато се отчаете, ще видите, че може да се излекува и по други начин.

На тая тема говорихме, докато стигнахме и  седнахме в салона, в който обикновено си говорехме. Тогава той, след  като продължи да ми описва колко страдал от крака си, как Симеончо дошел  да го види и му донесъл цвете и как веднага след това избягал и не  искал никого да види, и как на другия ден го поздравил на тръгване -  всичко това впечатление на един любящ баща, който се радва на сина си.

В туй време са се развивали някои действия, които  той ми разправи най-подробно, но ще запиша съкратено. Идвал един  румънец, който искал да сондира. Казали му, че по всичко друго може да  говорим, но по териториите - не, понеже това е въпрос, [по] който не  може да става никакъв спор - границите от 1912 година. Той си отишел.  След това се явява предложението. Румънският министър [на] външните  [работи и нашият] да се срещнат на Дунава, да обменят мисли. Нашият  министър казва, че ако ще се говори за територията, той няма да иде,  понеже ние сме казали нашето и той там трябва да мълчи, а ако ще се  говори за друго, той е съгласен и на драго сърце ще иде. Това се предава  изопачено, че изобщо не се приема предложението, и румънците се  докачат. Това се донася от букурещкия наш пълномощен министър.  Телеграфира му се да разясни, че отказът се отнася само до третиране на  териториалните въпроси, понеже по тях сме казали последната си дума, а  по други въпроси с радост ще приемем една среща. След това вече последва  явяването [на] филоти553 с една «про мемория» от 15 страници  пред министъра на външните работи, а след туй - и пред царя (той искал  предварително да се срещне с царя, но понеже отсъствал, се срещнал с  министъра, от което царят се възползвал и се приготвил, защото  действително бил на легло и можал да стане в събота? и се върне да се  видят). Още отначало, за да отбие интригата, че нарочно не се е явил и  избягал, царят му казал, че бил в една малка почивка и не можал да дойде  още същия ден, но че с удоволствие ще изслуша това, което неговият крал  има да му каже. Той му прочел 15 страници много хубаво написан текст и  след това предал и личното желание на краля да се оставят Силистра, като  дадени с договор и защото има шосе бетонно за Кюстенджа и Балчик заради  сърцето на кралицата им, което те щели да направят свободно пристанище,  и после си казал всичко, което имал да говори. Царят го оставил да  свърши и тогава почнал да възразява. Преди всичко му казал, че много  добре разбира краля им, защото, ако има коронован глава в света, който  да държи рекорд по мъчните положения, в което е сега техният крал, това е  самият той, цар Борис, но положението е сега такова, че той не може да  направи никаква отстъпка териториална. Ако бяха искали да се пазарят, те  биха искали границите на Сан-Стефанска България или тия, които румъните  бяха подписали в 1918 година с нас и германците - до Кюстенджа, а ние  си искаме това, което е било дадено от време - минималното - и за което  дума не може да става.

- Друг беше въпросът, ако когато бях канен от  краля ви в 1931 година, когато загатнах на... и не се чуха думите ми,  когато ме каниха втори път и казах на Татареску и той не чу, и когато ми  казаха, че през Дунава е замръзнал и не може да се минува (като са  искали да го накарат да мине през Добруджа), но аз казах, че там ще  мина, когато се уредят работите, а сега ще мине през тук -и тогава не ме  чуха и не ме разбраха. Тогава, ако бяхте направили жест, можеше да се  отстъпва нещо, но сега, когато нашите права са признати от Англия,  Германия, Русия и от вас самите, нямам възможност да отстъпя нещо,  защото това ще се обърне на една стара гангрена, която ще влоши  отношенията ни отново и с която ще си служат в нас и във вас да влошават  трети сили, положението и по този начин няма да дойде този мир, който  се чака и трябва да се установи между нас. Колкото за това, че  румънският крал не взел Варна, [и] то заради Евксиноград, това той  направи, защото той чувстваше целия този поход като крайно несправедливо  нещо, което той не понесе и умря на другата година, като при това той  върна и войските си от Враждебна чак на Еркене.554 Ние не сме  варвари и гробът ще се зачита. Колкото затова, че нашата граница морска  ще стане повече от вашата, това е географското положение и това не може  да служи за нещо, така, както Германия и Русия са по-големи от Англия, а  тя има по-големи морски граници от тях.

После той е говорил за другите три-четири точки,  за населението и пр., като е казал, че подробностите ще се уговорят от  съответните министри.

- По всичко друго ние ще искаме да им покажем  нашето разположение, защото имаме желание те да намерят своите верни  приятели завинаги от тая страна на Дунава.

Изобщо, царят е говорил много хубаво, вдъхновено и  отлично аргументирано, което, разбира се, аз не мога да репродуцирам  тук, защото изобщо не мога да запомням текстуално. Похвалил е филоти,  като е казал, че и той, ако беше на негово място, щеше да защищава така  народа си и каузата; че той разбира много добре и краля и с радост би  сторил всичко да облекчи неговото положение, което той сам, като  държавен глава, е преживявал, та го знае много добре, но че няма тая  възможност по главния въпрос, а по всичко друго е готов да стори така,  че да няма изстъпления и да се зачетат правата на малцинствата там и пр.  Свършил е с красиво наредени и умни фрази [на] приятелство.

- филоти, който на два пъти се трогна и очите му  се насълзиха, си отиде като попарен с вряло мляко - каза царят. - Но аз  бях искрен и той разбра това, че ми е невъзможно да отстъпя на личната  молба на краля сега и да изменя на народа си и да оставим гангренясали  парчета да станат нови гнезда на зарази и гангрени...

После минахме на вътрешни въпроси и между другото  му казах да освободи Дамян Велчев и всички други от тоя род, да се  отърве от тия и даже да го направи приятел. Един циганин да се бори с  царя, може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за  царя?

- И ако бяхме го обесили!! - каза си царят сам и направи един жест на свиване и смайване.

- Помните ли, като ме псувахте в малката стаица на дядо Келера, ей...

И започнахме за интимни работи, неговото собствено държание, за ония погрешки, които са правени, и разправиите, и че  това, което полека-лека дойде... И тогава пак мина разговорът за  царицата, разправиите му с нея. Казах му някои работи за самия него и за  нея, като го карах да я приеме като нещо, което го учи, защото  фактически тя го направи много по-твърд и разумен, предпазлив и пр.  Казах му, че в него има три съзнания: едно - на италианец, който пламва  веднага и иска да прояви всичко навън, после иде французинът, който иска  да даде една изящна форма на проявеното, и най-после вече се явява и  българинът градинар, който си прави хубава сметчица и намира, че все е  по-добре да си бъде човек по-скромен, по-свитичък - где знае утре какво  ще стане... Той се смя сърдечно и вика:

- Много право е това.

По тия въпроси разговорът се продължи доста.

- Като не щете да учите от книга, ще учите от  живи учители. Вашата змия е от най-отровните, но като се справите с нея,  пък ще бъдете и най-ученият.

После му обърнах внимание как едно време цели  нощи е мислил, без да може да измисли нещо, понеже е имал погрешната  идея, че трябва да измисля и решава, когато то е решено, а от нас се  иска само съвестно изпълнение. Тогава той си призна, че сега разбира,  [че] не [е] сам, че има Провидение и му е значително леко.

- Ами Вие, като Ви изпълнява един добър слуга, не го ли дарявате и му се радвате?

- Разбира се. И Вие, ако изпълните това, което  Бог иска от Вас за общо добро, Той ще Ви даде такива добрини, които не  сте и сънували.

- Дай Боже!

Другите подробности бяха в своя [тоя] дух.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ