(61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч
Разговорът почна между мен и него само докато ми разправи срещата си с 16 държавници, те какво са му казали и той какво е говорил и отговарял. Това трая близо около два и половина часа. След туй извикахме Кирил и му каза царят да доведат Багрянов, който чакал някъде по шосето за Симеонов-ския лицей; царят искаше той пред мен да говори, за да не може да кръшка после, а след това останахме пак двамата само, говорихме около половин час, след туй дойде Кирил, а след туй се присъедини и Севов, който се завърна -беше закарал Багрянов - и четиримата завършихме конференцията към 1 и 20. Разговорите на 16-тях, колкото и каквото можа* да си спомня, ще оставя за после да запиша. Багрянов беше повикан да даде мнение за положението, което той направи доста сполучливо и ни хареса, а след това теглихме заключенията. Всичките бяха признали, че неутралитетът е добър, но трябва да бъде пълен или искрен и пр. От вътрешната политика не бяха се оплаквали, освен някои, които бяха поменали за «свободата на словото» и на които царят беше посочил белите колони на «Ле Там». От разговорите, които имахме с Багрянов, той даде идеята да се разшири консултацията, като се запита народът по тоя начин камарата трябва [ли] да си иде. Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори. Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара. Царят каза, че е най-добре да има нов председател, но ако няма такъв, то ще бъде и Кьосето. Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и като кой ще подкупи тия - посочи той на «Зора», «Утро» и «Заря», които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата. Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски406 - правосъдието, Загоров407 - търговията, и Василев408 - благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета, и днес дойде Надя да вземе анализа. Първите три[ма] бяха препоръчани от Севов. Не казах нищо, защото се чувствувах много уморен и гледах да се приключи работата. Остана да вика Кьосето неофициално, след това - и официално, след което да се свърши и с камарата, докато още не са усетили Стойчо и сие какво им иде на главата. Говорихме, ако Кьосето случайно ритне, да стане председател Калфов. Също Кьосето да смени дипломатическия апарат, като даде на Калфов, Стойчо и др. някои дипломатически постове: ставаше дума за Буров - Париж, аз поменах Кимона за Москва, Стойчо - за Париж или Рим, а Калфов като познат - за Рим и пр.
Царят правеше сметка, че се е разправял досега 23 часа и когато Багрянов му каза, че не изглежда уморен, той каза:
- Защото по-рано се измарях, че и отговарях за греховете на другите -защо не съм се справил с лудориите на Стамболийски, с лекомислието на Мушанов, с щуротиите на... (забравих), с кръволочествата на Цанков... а сега си отговарях за това, което съм правил и което знаех защо съм го правил. Затова сега съм по-малко съсипан.
Когато се видяхме, от началото аз му казах, че сега трябва да се премери, за да види колко е натегнап от мъдростите, които е набрал от разговорите, а след това му дадох да прочетем една глава от книгата «Ла вий пур ла тут» [«Ла ви пур льо Ту»] - «Пане» (тая глава) 409, която царят чете гласно и казваше:
- Така е, така е.
- Това да ни бъде за камертон - казах аз, като свърши. Наистина, до края вървяхме добре, без сблъскване, в тия пет часа разговор.
Когато вече смятах, че уговорихме това, което можеше да се уговори, казах му, ако има някои промени, нека се обади, което той обеща да стори непременно, като ми разправи, че не иска да ме пусне по тоя път и врата, понеже през тях някога влизал Тодор Александров410... Мислех си и аз и той, горкият, колко компромиси е трябвало да направи, докато се отърве и запази трона си досега... Бог да му помага и пази... Разговорите бяха интересни и разнообразни, но аз съм още уморен; не зная поради що и не мога да си спомням подробности. При това и нощес се събудих в 2 и половина часа с чувство, че някъде се прави заговор и нещо нечисто и опасно и срещу държавата, а също и за мен...411 Такова нещо отдавна не бях преживявал...
Чаках днес да дойде известие за кабинета; досега, докато пиша, още няма. Колкото за разговорите с държавниците, те бяха много интересни, още повече, че царят имитираше някои, и то поразително, в говора и маниерите. В това отношение той има поразителен талант - и памет, разбира се, необикновена. При записването ще пиша това, което си спомня, и то не ще бъде много, но все пак е по-добро от нищо. А има неща, които би трябвало да останат - да ги знаят и другите, пък и поколенията, защото в интимните си разговори нашите държавници се отпущат много и говорят работи, които на друго място и време не могат да се чуят, например когато Н. Мушанов признава, че се е срещал 5 часа с Дамян Велчев и той плакал, че не е военен министър, че го изиграл Кимон (а то царят посочил Пенчо Златев412).
Сега (26.Х) ще си запиша, доколкото си спомням, това, което е останало в главата ми от онова, което ми разправи Царят за политическите мъже. Реда, по който ги е приемал, разбира се, го забравих и ще ги пиша, както си ги спомням поне по най-важното, което на мен ми е направило впечатление. Мошанов Ст. за себе си не е говорил, поддържал е Кьосето, но царят ми каза, че той казал на Георги Марков да говори за него. Окото му е било пак раздвоено. Бил е хитър и внимателен. Хвалел Кьосето, за да разбере противното, царят не се поддал на тая уловка и го оставил в неведение.
Ал. Цанков е бил тоя път «по-човечен и ненапомпан», каза царят, че «не е имал време да го напомпат». Говорил е против парламента, не изобщо, а срещу някои похвати. Чувствал се е донякъде виновен за неговия скандал там, където щеше да «вдига завесата», но царят се е отнесъл внимателно с него. Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то честно да се пази, като някои от тях (Гичев413, Буров и др.) са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен - да се наместят те...
Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен. Говорил е, че трябва ново правителство, което да се възглавява от него (това не е казал, но е дал да се разбере, че той има най-много връзки и че други не може). Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев!» - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев.
- То беше моя работа - каза царят, - която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо - виж каква съдба...
Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек.
Най-озлобен и дребнав е бил Стоян Костурков415. Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета, да се бори за народните свободи на печата и пр. Царят му показал вестник «Тайме» с бели полета от цензура, той не искал просто да разбере. Във всеки случай царят му е говорил доста меко и го е поутешил.
Кимон е бил сдържан и коректен повече от други път и царят го е изслушал внимателно, за което и аз лично го бях молил. После царят му обяснил някои работи, които той не е знаел, например разговора с Потьомкин, който обвинил царя в максимализъм, а тоя му казал:
- Ако бяхме максималисти, щяхме да искаме Сан-Стефанска България! - и пр.
Царят имитираше Кимона точно и тъй съвършено, че аз, който съм срещал Кимона много (по-рано), ми се струваше, че слушам Кимона лично... Кимон държал цяла реч за осъдените. Царят му казал:
- Аз едва ги спасих от вашите собствени закони - даже въпреки тях! Аз ви казвах да оставят една вратичка, вие не искахте, а видяхте колко скоро попаднахте под тяхната тежест, добре, че ги не изпълнихме, инак те нямаше да бъдат живи.
- То е Ваше добро.
- Ни най-малко - възразил царят, - не съм мислил за мое добро, а съм мислил за доброто първо на държавата, после - на народа ни и най-после - и за тях самите...
С Недялко Атанасов са говорили повече и ми каза, че му е разправил как в Търново ги е отървал Недев да няма второ Дупариново416 изчезване, как Неделковица е дохождала и пр. Аз му казах как предния ден Недялко дохожда и как аз му казах, че него няма да го викат, и как той полусърдит си отиде... Царят се смя. (Това направих, защото беше истина и защото исках и да отбия мисълта, че съм го наговорил - нещо, което, разбира се, щеше само да подбие стойността на Недялко.)
Пастухов също беше говорил, но беше оставил впечатление на теснота.
Михаил Маджаров417 си е запазил ума, също и Тошев, който с единия крак е в гроба. Казал му хубави съвети за Русия и неутралитета. Маджаров е говорил около час и половина, един анализ много добър. Царят ми каза дословно почти целия разговор и след това - впечатлението си:
- Стайнов е само тялото, Маджаров е умът. И Кимон оттам взима. И владиците - също! Лулчев, това е тъмният център на България!418
Славейко Василев419 е говорил средна хубост, но дал съвет да се обърне внимание на социалната политика, за която и аз бях му говорил. После пресяхме резултатите и те бяха: Кимон - държавник, който може да работи; Гичев -способен, ако не беше толкова егоист, но все пак положителен за работа; Стойчо - също, но да отиде в дипломацията; Калфов - също, даже говорихме да замести евентуално Кьосето, ако почне много да рита; Пастухов може да работи още; Недялко също е удобен даже и за дипломатическа работа, приятелска, в Сърбия или Турция; Буров - празен, но за Франция може да бъде; другите може да се смятат вече като изостанали, ненормални донякъде (Смилов420-крайно дребнав и Петров Георги421), стари по възраст и пр. Значи от 16 човека годни бяха 5-6 и той е съгласен да се турят на работа, което остана да уговори с Кьосето. Изобщо е съгласен с принципа, че всичко годно трябва да [се] впрегне в тоя мъчен момент, там, където ще бъде най-полезно.
Имах намерение да запиша повече разговорите, които той почти дословно, с репликите, ми говори, но нямам тая памет. Пък и не са нещо изключително, макар че са били разнообразни и някои от тях - доста язвителни.
___________________________________
* «Можа» вместо «мога» - на много места се среща, включително и в статиите на Любомир Лулчев във вестниците, които е издавал. (бел. М.И.)
