На 3-ти през нощта ме събудиха към 11 часа с едно писмо от Евдокия, в което ми пишеше, че брат й се чувствувал отново лошо на баните и молеше за помощ, за да може да дойде за парада на 6-и.281 На 4-ти си дошъл и на 5.V в десет часа ме викаше.
Отидох и преди да дойде той, поговорихме доста с Евдокия. Приказвахме за къщата й, за градината, за цветята, за картините и й обясних някои знаци по цветята, например триъгълник. Приказвахме също и за брат й и неговото състояние. Също и за царицата, от която тя смята, че брат й много тегли. Тя е здравомислеща и схваща нещата много добре.
Царят дойде след десетина минути, като влезе в двора през големите врати чак [над] двора. Беше облечен като генерал, пълен. Влезе с охкане, а аз го посрещнах със смях:
- Свети Георги мъченик.
- Не, свети Борис мъченикът - каза му Евдокия [и] веднага си излезе, а ние седнахме и започнахме разговора.
Започна да ми разправя за болестта си, за баните, които правил, и за мъките, които е преминал. А после и за караницата, която е изкарал с жена си.
- Тя е бясна. Нарече ме луд и иска да съм се прегледал на лекар, защото не съм обичал децата и не съм се грижел за децата - [когато] бил ваксиниран Симеончо. Викала лекар от Варна, Дечев, и сега се чувствувала малко сконфузена. - Проклето нещо - казва ми. - При толкова стаи, взела стаичката на брат ми в Кричим и турила зъболекарските си принадлежности, само и само да може да ни скара. Проклето. Само за зло мисли! - и пр. в тоя дух.
Казах му, че ще се оправи, да има още време, че тя е барометърът на Италия тук, че трябва да я остави свободна, защото той я обича и мрази, и ревнува едновременно.282
Царят се засмя и съгласи с това, но казва:
- Какво да правя?
- Тури около нея хора и при това не спори с нея, кажи й, че за детето тя трябва да се грижи само, а ти - когато стане на 21 години.283 - И тогава му обясних, че за бъдещата култура децата няма да знаят бащите си, а само майките, както Христос Исус.
- Така би било хубаво - съгласи се царят с първото - да се не препира с царицата за Симеончо.
- Вие имате силни семейни чувства и те Ви пречат много. Трябва малко да се освободите поне външно, а вътре пак си имайте тия чувства като подтик.
Разговорът вървеше на разни теми, но общо прескачаше от време на време пак към царицата и нейното желание да се оплаче вкъщи от него. Говорих му да не се меси в тая работа, понеже е поискал помощ. Да не се бърка фелдшерът там, където пипа професорът, защото само ще развали... Той се съгласи с това. Говорих по тоя въпрос, а също и по някои интимни работи, засягащи общия им живот.
После ми помена, че Кьосето спи. По-добре сега, и без туй мнозина приказват и тичат. Но той може би е изтървал нещо, защото е говорил пред народняци, с които играе на карти, че не е с Германия, и те са го предали. Сега той иска да контраблъфира чрез Потьомкин и е казал може би повече, отколкото трябва, и може да се получи нещо неочаквано, ако онзи го издаде.
- Няма нищо, сега всички държавници приказват това, което им изнася, и го сменят.
След това той ме запита как да бъде утре на парада. Казах му, че за нас иде един отлив284, а за съседите - прилив, и ние трябва да бъдем много внимателни и с нищо да не провокираме, защото Учителят на тръгване ми каза: «С мир всичко, без мир - нищо!»
- Че сме храбри - светът ни вече знае. Че имаме да взимаме - и това светът ни признава, макар че още не ни го дава, но утре и това ще дойде, няма защо да се безпокоим за това. Речите трябва да бъдат сдържани. Да имаме предвид, че България има да играе завидна роля в бъдеще и че ако преди 1000 години чрез богомилството даде подтик на всички народи в Европа, и сега това иде. Черната ложа иска да превърне тая енергия в материална, да се бием пак, както в миналото, но ние не трябва да се поддаваме на тая съблазън.285 За нас е отворено само нагоре - духовното, [в] това ние сме силни. Те, всички съседи, са по-многочислени от нас и въпреки това се страхуват, защото се боят от духа, който е в нас. Това духовно тепърва има да се развър[же?] в нас, [в] нашия народ. Аз не съм патриот и шовинист, това Ви го говоря като една бъдеща мисия на България, която никой не може да ни отнеме, но може да забави. Не напразно Учителят казва, че златният век е сега.286 Ето, и Симеончо се роди, но да върви сега не по старите пътища, а по новите - духовното.287 Сега, политиката на Кьосето с две думи: изчаква възможностите и използува моментите!
Царят слушаше всичко това внимателно и с нещо се съгласяваше.
- България е освободена от Белия Цар за специфична мисия и тя е напред. В нея ще вземете и Вие участие. Вашият живот тепърва ще се осмисли. На Вас много би Ви се помагало, ами нямате инсталация, която да поеме енергия.288 Кой Ви е крив, като се занимаваме само с обикновени работи? И Вашата болест е резултатът от стари ядове, които сега излизат.
- Имам си ишиас и подагра.
- Е, това са Франция и Германия, заедно те ядат.289
Той почна да се смее.
Пак се върнахме на семейни подробности за царицата, която много го ядосала и заплашила, че ще пише вкъщи. Казах му да не [я] предизвиква, защото няма смисъл. Заговорихме тогава за Павел290, който Емануил го предупредил, че е неискрен, а тоя път и царят разбрал, че те са си нещо плюли в устата с румънския, защото друг път Павел му се е подигравал, а тоя път - не. Това обърнало внимание на царя.
Разговорът минаваше на разни теми. Генчев не може да прости на «моторизирания» (Стойчо), загдето му измени за Шебека (Спас Ганев).
- Генчев е като лупа - каза царят, - наблизо се вижда добре, а надалеч не може.
- Той е питал Севов дали съм говорил за него нещо, но каквото имаше, аз си го казах навремето и в очите му.
Говорих му да чете, защото ние му даваме най-малкото, без което не може, но него вече трябва да го направи.291 Разказах му и за жена ми, колко малко исках от нея, но тя пак не можа да се отърве, защото не послуша.
- Ето, на нея не можахте да помогнете - каза царят.
- Там причината беше друга. Бабалък ми беше разгонил Бялото Братство в Търново с Харлаков292 и поради това от рода му нищо не остана - там беше причината.293 За Вас тия причини няма и ако слушате, работите ще се оправят. Тепърва Ви иде разумният живот. Няма какво да се мислите вече остарял (защото той ми казваше, че е вече стар). Търпение и вяра - това като основа.
На тръгване го помолих за една вдовица на подофицер, да го направят фелдфебел, защото му се полага по закон, а също му дадох сведения за докторите Недков и Даскалов:
- Прочети си ги - доста болни са съсипани. Знайте го с време и не ги защитавайте.
На раздяла той си взе сбогом и си отнесе погледа настрана и към земята.
- Тъй сбогом се не взима. Гледайте ме в очите, за да вземете сила. Тя от земята няма да Ви дойде.294
- Ама ще мога ли да издържа утре за парада? - питаше ме той, като гледахме из прозореца силния вятър, който се изви.
- Разбира се - казвам му.
- Довиждане още веднъж. - Но тоя път вече той ме гледаше в очите и като мина в другата стая, почна да пее и свири после. Изглежда, че кракът го болеше, но вероятно бе доста преувеличил поради англичаните (театър) и германците (инженери, които бяха дошли... и той трябваше да ги приема...).
