(41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)
Заварих Евдокия да се разхожда на двора.
Преди това бях при Учителя, който ми говори върху събитията. Малко записах:
«В света сега се развиват събития не само политически. Тези събития са резултат на нещо друго вътре в хората. Умни трябва да бъдат. Ще го изслушате. Не му давайте съвети, за да не го насърчавате излишно или обезсърчите излишно. Всички събития сега са много важни и хората трябва да са на мястото си. Пролет е сега, време на сеитба, и ако се сее навреме, ще има и какво да се прибере в хамбара. Ако се не сее при изгодните условия, не е хубаво. Заекът преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го грабва... Та, и той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда...»
Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошел. Повикахме го и той дойде, целува ръка на княгинята и започнахме разговор. Царят не беше дошел. Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца:
- Ей, хора, и аз съм тук!
- Като италианец се е промъкнал - казвам на Евдокия и почнахме да се смеем. Като влязохме вътре, казах му същото и той се засмя и каза:
- Е, ами нали сме сватове! - (Алюзия за влиянието на Италия в Албания.) Но ми направи впечатление, че това не особено го безпокои, значи, че е добре информиран по въпроса. Видях колко е деликатен. Понеже аз си имам навик да сядам непоканен, щом седне той, а понякога и по-рано... а сега Севов стоеше, той го покани на немски да си заеме мястото и той благодари и седна. Види се, да се не сетя, че съм направил дебелащина в присъствието на други... Даде ми да чета похвалите на Мушанов пред сръбската преса, гдето, без да ще, уж е казал повече, отколкото е позволено. След туй ми каза, че е имал писмо от Недялко Атанасов, и ми го подаде. Казах му, че той вчера е бил при мене и ми е казал за това и че съм му казал, че вместо да пише, по-добре е с дела да покажат, защото царят е много добре ориентран - по-добре, отколкото всички предполагат, ами няма хора за работа.
Мина на въпроса, за който ни викал. Имал разговор с Кьосето. Бил много омъчнен, загрижен и пр. работи поради това, което става в парламента, и искал да го разпусне. Царят му казал, че засега няма още причини. Но ако те продължават да се държат така, по-после това може да стане. Кьосето скърцал. После искал да тури вместо Сп[ас] Ганев - Антон Ган[ев].
- Не отваряйте тоя чувал - казвам, - само оттам досега (трудовите войски) нямахте министериабли - не си отваряйте нова рудница, че и старите са доста!
- Това е право - каза царят. - Досега оттам поне не съм имал закачки.
- Вземете някой прост инженер, който да знае, че дължи на Вас положението си. Да е честен и няма нужди да говори много. Нека остави на крадците да се оправдават. Генчев може да Ви служи за барометър - щом харесва някого, знайте: далавераджия е. Намира ли го балама, знайте: добър човек е!
- Да, той нас ни прави на балами - каза царят. - То е, защото той във всяко нещо туря и изгодата като резултат на една работа. Без изгодата всяка работа му се струва непълна. И нас смята за плиткоуми. - Царят започна да се смее.
- Вярно е това. Той нас ни смята за балами...
Кьосето иска смяна, а не реконструкция. Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента, като неработоспособен. Царят му възразил, че така не може. Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-тактично. Казал му: «Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент. И ако нещо се оцапат, тогава въпросът е друг, но сега трябва да се прояви.» Остана Кьосето да се размисли. Каза ми, че няма кого да тури. Тогава аз му казах да не отваря чувал нов, поне от тая страна нямаше кандидати. Севов го беше съветвал същото. Остана в понеделник да избере един, който да е само честен, да е [...], но да махне тоя Ганю. Казах му, че се работи за бутане и кабинета, Кьосето, че Багрянов е в ръцете на Мушанов. Царят знаеше също това, което беше говорил [...] име на Кьосето, а също, че Търкаланов се е заканвал в «България» на царя и пр. Съгласи [се], че трябва да се закърпи с нов министър, а аз взех ангажимент да се отдръпнат всякакви интерпелации и днес и вчера говорих на Стоил251 , днес - на Недялко Атанасов, а също и на Папазова252.
Сега трябва да приема Бастид. Тоя човек не ми харесва. Той сигур носи пари и Стайнов253 се залепи веднага при него. Опасен човек, и той не ме обича.
Като му заговорих за Кожухаров, че е лъгал от името на Кьосето, царят се засмя и каза:
- Ами той излъгал Драганов254, че Ганев казал нещо в Министерския съвет и той ми го казва, а аз му обърнах внимание, че от два дни Ганев е в провинцията и той разбра, че Кожухаров го е метнал...
Между другото царят каза, че е бил на черкова, че се е видял със Стефан255 и рече, че бил много дебел, смя се, че си подпирал с кръста плащеницата, да му не търка и главата - все шмекер... Описваше духовито шкембето му.
Севов каза:
- Тези хора, понеже не са от никого контролирани и не са задължени да работят, се грижат само за шкембетата си и са изгубили човешки образ...
И той беше възмутен, че една родилка - албанската кралица, е трябвало да бяга.
Казах му, че това ще повреди много на италианците, защото всички жени ще се повдигнат насреща, и той каза:
- Това беше нещо гнусно.
После ние отидохме със Севов на разходка. Остана Севов в понеделник да се справи със списъка на инженерите и му препоръча някого. Със Севов си приказвахме за много работи. Той е умен. Между другото той каза:
- Ако бяхме махнали Генчев, царят щеше все да мисли, че сме го лишили от една ръка, а сега постепенно ще го види колко пари струва и какви са му съветите.
- Има нещо по-страшно - казах му аз. - Като го махнахме, същите черти почна да проявява самият Багрянов и това ме уплаши, та почнах да искам да се върне Генчев, за да се не цапат две гърнета с помия, като може само едно...256
Царят отиде да приема Бастид, ние отидохме да гледаме шосето на Ганев... с новия автомобил на Севов.
Сещам, че борбата е в пълно напрежение. Смяната на Ганев е поражение на «Г» - ренегат Генчев, Ганев, Гунев и пр. Ил. Кожухаров се хвалил, че подир три дни ще е министър на вътрешните работи. Подплаших Стойчо, че парламентът може да си иде, а за Кожухаров - че е възможно някога, но не сега, прибързал е.
Във всеки случай, и царят чака Багрянов да се видим накъде ще вървят работите. Нашият цар не е свикнал да заповядва, а българинът разбира само от заповед; ако го остави да си дава мнението, той се забравя и започва да бръщолеви. Това е моето впечатление от всичкия ход на работите. Царят е за другото: културна среда, който разбира от подтик, намек или да се досети, а то тук и като го буташ, то мига, лъже, хили се и пак си прави каквото си иска, независимо от обещанието и думите... Трябва да го държиш като риба, че се изплъзват...
