При една от екскурзиите току-що сме пристигнали до хижата. Хижарът познаваше Учителя, познаваше Братството, приемаше ни и понякога с дни приспивахме там. Хижарят бай Коста, който бе разположен към нас идва при Учителя и Му казва: „Имам пъстърва, риба." Учителят го пита: „Я да я видим?" И той донася една тенекия, в която плуваха 5-6 пъстърви големи, хубави, неповредени. Как е вадил въдичката от устата им да не се повредят, това не зная. Но са живи и читави. „Колко пари искаш заради тях?" Той пресмята на глас и казва една доста голяма сума. Учителят казва на един брат: „Плати му рибата!" Братът вади пари, плаща на хижаря. Този път Учителят каза на брата строго: „Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото!" А хижарят слуша и гледа. „Как така ще ги пусне, та нали аз ги улових?" Учителят се усмихва: „Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим каквото искаме с тях." Отива братът и пуска рибите в езерото. А Учителят се усмихва: „Тези риби ще разправят на другите риби как са били уловени, та друг път да не се ловят на въдица." Така Учителят ни предаде още един урок. Като направи един човек грешка, то ползвай се от нея и не я прави повече. Това бе естествената поука от тази случка.
