(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 8, стр. 227)
На 28 август т.г. се пресели в отвъдния свят обичаният от всички Цар на българите Борис III Обединител. Една всенародна и спонтанна манифестация на непринудена и искрена скръб беше най-голямото доказателство за народната обич и привързаност към Неговите завети за мирен, творчески и доброт-ворен живот.
Рядко в историята монарх е бил оплакван така искрено и сърдечно от своя осиротял народ. Рядко е, защото малцина са владетелите, които са познавали така добре копнежите на своя народ и са били готови на всички жертви за постигането на неговите идеали.
Посветил голяма част от живота си на науката, Той разбираше нейната съкровена същина и нерядко е давал да се разбере, че зад външните явления на физическия свят Той съзира Божествения вечен порядък.
Напусналият земното съществуване Цар Борис III беше рядко верующ и смирен владетел. Нему не бяха чужди много познания от Великата наука за душата, за отвъдния свят и за вечните закони на развитието.
Той не вярваше в смъртта. И Той ще живее!
Оттам, където се намира сега, Той ще продължи делото, започнато между неговия народ. По-рано бе един само отделен човек, а сега е преумножен в душите на всички, които Го обичат, в душите на всички, които се молеха и плакаха за Него.
Нека Божествената светлина озари пътя на Неговата душа, познала още тука Великата тайна на Бога.
