НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ТОМ 20
Алтернативен линк

РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ


Никога, каквато и да е идея, независимо от  формата, мястото и начина, по който е предадена, не може и не се  възприема в оная чистота, в която тя е дадена. Винаги, както вече  поменахме, тя попада в една доста сложна, индивидуална среда със свое  «минало», «сегашно» и «бъдеще», т.е. идейни наслойки,  които са реализирани или се реализират - или се имат пред вид да добият  материално облекло - и като резултат от това се явява известно, така да  се изразим, «деформирание» в самата възприета идея - или пречупвание от самото съзнание, за да я направи годна за възприемание. Понякога тая резултан-тна идея,  която се е образувала като основно възприетата или от дохожданието и в  контакт с ред други, вече настанени в дадено съзнание, може да има  твърде малко общо с основната идея и направление, което сме искали да  дадем.

Така получената идея, «слагаема» или  «компонентна», добита като резултат от въздействие на една външна върху  дадено психическо съдържимо, може даже да се изрази в противоположно на  желаното направление. Това е проявата на реактивната идея.

Що е реактивна идея? С малко думи в широк смисъл  ний бихме нарекли реактивна идея всяка, която, независимо от пътя, по  който е влязла в психичния живот на индивида - взима надмощие по една  или друга причина, и подготвя или добива условия да се реализира. В своя  път на развитие, реактивната идея, колкото и това да е чудно, може да  води началото си от странични, понякога даже противоположни по смисъл и  направление основни идеи. Как става това? Отговорът на този въпрос би  изисквал дълго и сложно изяснение, подкрепяно с доста примери, за да  бъде мисълта достатъчно конкретизирана, но на тия малко страници ний ще  се задоволим само с изводите, които мислим, ще са лесно понятни за всеки  интелигентен човек, който борави с опита и наблюдението. Ще обърнем  внимание главно на два основни факти, важни при идейното въздействие,  защото, както вече поменахме, в тоя термин ний включваме и  по-специфичната дейност, която наричат «възпитание» - това са законите  за идейната инерция и идейното доминиране в свръзка с психическата индукция.

Всяко едно съзнание, безразлично дали ще го  наречем индивид, душа или интелект - защото ний не се свръзваме с  обикновените дефиниции и разграничения на тия понятия, които много  естествено, в специфична смисъл имат свое строго определено съдържание, а  говорим принципално за закони, засягащи изцяло човешката духовна  проява, независимо от наименованията или от по-тясно или широко  съдържимо на понятията им - има присъщо само нему състояние, бихме го  нарекли интензивитет, или на музикален език - присъщ само нему тон - или още по-конкретно - бързина на движение или вибрирание.

То наистина се мени постоянно - но въпреки това, във всеки момент, то съществува като една реална величина,  с която всеки нов елемент трябва да се съчетава. При това съчетание се  проявява законът за инерцията в своята класическа формулировка*: че движението се стреми да запази своята бързина и посока (не говорим за покой - понеже такъв фактически в природата не съществува).

И тогава една идея, попаднала в съзнанието, може  да се сблъска с противоречиви насоки, да се очертае като една река,  течуща по подвижни, надарени със собствено движение брегове и най-после,  в някои частни случаи, да съвпадне с друга, противоположна по посока и  бързина, да потъне и изчезне съвършено в съзнанието.

Но винаги когато една нова идея проникне в  съзнанието, там се започва един процес физиологически и психически,  субективен и обективен, израз на който е една усилена дейност, която  може да не излезе вън от рамките на умствения живот и да не наруши  границите на едно желание - но все пак да окаже едно съществено влияние  върху последующите моменти от живота на индивида. Винаги новата (в  смисъл на друга, последующа) идея предизвиква процеса на инерцията,  който психологически се изразява в една реакция, желание за  противопоставяние, за противодействие дори, когато идеята наглед е лесно  възприемчива и удобна във всяко отношение, няма противоречие и даже  докарва известно удоволствие. Чувственият елемент на възприятието, като  един значителен и важен фактор, не може и не трябва да се пренебрегва -  ако ний премълчаваме тук или там за него, то е защото го смятаме като  една постоянна придружающа (макар и не постоянна по величина и съдържание) на компонентната, която може да има само спомагателно значение  на второстепенен фактор при научната изследвание-при практическото  приложение много естествено е, че съотношенията се съществено променят,  когато имаме работа с емоциални натури, които възприемат света почти  изключително изходящи от мотива на удоволствието или недоволството.  В такъв случай това важно разковниче за влизание в душевния живот и  влияние върху него, ний смятаме достатъчно добре проучено и не само  добре употребено, но дори и злоупотребено  с него - ето защо ний наблягаме върху едно по-вътрешно, по-дълбоко  схва-щание постоянните елементи на променчивите впечатления, които  обуславят основните закони на психическия живот.

Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие -  е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний  искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с  обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и  «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна  разлика крият неочаквано единство не в еднообразието на проявите, а  тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от  първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и  разнородни манифестации. Законът за психическата инерция, присъщ на  всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно  съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир  на въздействувания, може да добие вид на душевен смут, мисли на  «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на  очакваната. Всяко пресирание, психологически натиск и въздействие (дори  и хипнотичното) винаги ражда една вътрешна реакция, която може да бъде  много лека, едва забележима, като подухвание на вечерен зефир, или да се  изрази в тежка мисъл, или дори в планомерно насочена дейност,  противоположна на желаната. Ако проникнем в постепенно слагащия се  психически живот на субектите, то често ще останем изненадани от тия  неочаквани групировки, които може да се получат от едни и същи идеи.  фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено  съчинени примери как едно и също явление  се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и  душевен живот. Тия реактивни идеи, резултантни движения на ред,  «съображения» и «мнения» понякога вземат странични и неочаквани посоки и  ако не бъдат правилно разбрани и добре насочени и канализирани - може  да дадат резултати, които се не чакат, още повече, че не всякога може  или трябва, или даже е възможно да се изтъкне крайната цел на едно  въздействие върху някои съзнания.

Един малък пример, взет нарочно от бита на  животните, ще може донякъде да илюстрира мисълта ни. Имахме голямо, умно  куче, което една сутрина дойде от улицата, носящо в уста парче месо.  Дома сме вегетарианци и то следва неволно тоя режим. Не трябваше много,  за да се схване (още повече, че беше обявено и във вестниците, а и всеки  ден имахме случая да виждаме), че това беше месо с отрова - мярка,  предприета да се отърват от безстопанствени кучета, страдащи често от  бяс. Викнах му да остави месото на земята и да дойде. То послуша. Вкарах  го в двора. То отначало с любопитство ме наблюдаваше дали аз лично ще  се използвам от «лакомия» му къс, а когато не сторих това, то доста  енергично ми показа намерението си да затвърди своите права над него.  Със силни дърпаници то искаше като че ли да демонстрира разкаяние за  своето послушание. В неговата глава липсваше идеята за смъртта. която  му носеше това парче месо. В неговия - макар и крайно ограничен  -психически живот, който то несъмнено преживяваше, се раждаха идеи,  които не беше трудно да се отгатнат. Любопитството да види как ще се  използват от неговия «лов» мина в недоумение, после - в непослушание и  желание да го притежава отново. Затворено в бараката поради опасност да  не прескочи сто-бора и стане жертва на улицата, то можеше да вади логични,  но съвсем неправдоподобни заключения, че послушанието води със себе си  лишения от лакоми късове и свобода - една констатация, повтарям, напълно  логична, но несправедлива и необоснована, когато в съзнанието липсва основната идея,  която дава смисъл на всичко това - опасността от отравяние - идея,  която принадлежеше на друга категория съзнания - недостъпна за моя  четирикрак приятел.

Често пъти и в нас - хората, идеите се групират  така субективно с оглед на частните интереси, т.е. субективните  състояния с присъщите тям бързини на движение, породения поради това  ефект на инерция и. най-после, като резултат - реактивната или  съчетаната компонентна идея, която е реален ефект от въздействие и която  може да се изрази или не с физическа дейност; понякога да се задоволи в  такъв случай само със смяна на настроение, а друг път - дори с леко  душевно смущение, кратък размисъл или неволно стъписване пред една  действителна или мнима неизвестност или опасност, стремеж за запазва-ние  собственото «его» от странични влияния или подтик да се постигнат  по-скоро предполагаеми изгоди.

____________
* Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндуктираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му характерни прояви. (бел. а.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ