8. ЗА ВИСОЧИНАТА НА МУСАЛЛА
(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г, кн. 3-4, стр. 109-111)
Любомир Лулчев
Това беше преди повече от десетина години. Бях още офицер. Правехме групови екскурзии с братството към Мусалла, водени от Учителя. Отивайки към върха, веднъж Той ме запита:
- Колко е висок Мусалла?
Като някой ученик, на когото е зададен съвършено лек въпрос, аз Му отговорих тутакси това, което имах в ума си, останало навярно като впечатление от някоя табела или страница от география.
- 2927 м, Учителю.
Той ме погледна доста продължително, поклати глава и ми каза:
- Мусалла има повече от 3000 м.
- Как е възможно това? - учудих се аз - Той е толкова пъти измерван, и при това - най-точно.
- А как измерват? - запита Учителят, като гледаше към планината.
Аз пък бързо, бързо, като да се намирах пред някакво началство, което далеч надминавах по знанията си (което в нашия офицерски живот се случваше не особено рядко!), започнах да Му изреждам: Чрез барометри, анероидни и живачни, чрез кипение на вода, чрез геодезични методи, проверки чрез...
Той всичко това слушаше търпеливо, както винаги, и когато свърших моето ораторствуване, Той пак ме погледна с дълбоките си очи и ми каза тихо:
- По-висок е Мусалла! Той има над 3000 метра!
- Е, как може това да се констатира? - запитах аз с едно скрито желание да проверя колко е прав тоя метод, върху който Той се базира. Но останах разочарован.
- На върха има особени магнетични течения, които започват на и над 3000 метра. По тях съдя, че тоя връх е над 3000 метра.
Аз го поизгледах. В Братството бях от няколко години вече, но на Учителя гледах като на всеки учен човек, за който еднакво е достъпна и науката, и погрешката. Наистина, благодарение Нему, лично аз видях много неочаквани неща в себе си и в природата около мен, научих закони, съществуванието на които не бях и подозирал, но... все пак Го поизгледах в момента малко скепти-чески и си рекох на ума: «Гледай къде ме метна! Върви се оправяй сега!» А гласно го запитах:
-Ами как, с какви уреди се проверяват тия магнетически течения?
Той пак ме погледна, пошава пръстите на едната си ръка, обърната с дланта нагоре, като че ли чакаше да тури някой нещо в нея, и ми каза:
- Има вътрешни методи... Те са по-точни от външните инструменти!
И млъкна. Аз почаках малко, погледах и ръката Му (която сега разбирам какво ми е казвала мълком: «Отвори се и чакай да получиш!») и си допълних моята вътрешна преценка: «Приказки за бабите! Те могат да вярват на тия работи, защото и друго не знаят. Магнетични течения! Где пък ги измисли! И разбира се, само Той ги сеща тия магнетични течения - затова Той е единственият авторитет!» (Тогава бях и съредактор на хумористичен журнал, та и мислите ми вървяха по неговата гама!)
Разбира се, това мнение си запазих за себе си, защото ние сме благо-възпитани хора и поне от външната учтивост разбираме. Че Учителят и това е разбрал, сега не се съмнявам ни най-малко, но тогава аз бях уверен, че мисля и се държа напълно както трябва, сиреч като умен човек, който не може да позволи никому да си играе с него.
След една година, почти в същото годишно време и същата обстановка, сцената се повтори. Братството се връщаше пак от Мусалла. И пак разговорът се поведе за височината на Мусалла. Цялата минала година беше променила нещичко в моето съзнание. Очите ми бяха почнали да се отварят, но офицерът беше още преди ученика. На чурук дъска не искаше да стъпва. И пак ме запита Учителят за височината на върха, и аз, почти стереотипно, като грамофон, Му отговорих същото. Пак ме погледна дълбоко и пак поклати глава.
- Не, Мусалла е над 3000 м!
- Е, може - казах аз, малко недоволен от подобна настойчивост, която нямаше под краката си нищо повече от едни проблематични течения, които, мислех си аз, съществуват вероятно само в главата Му.
Минаха още три години. В България се случиха много работи - и с мене също. Правиха опит да ме стрелят на улицата, после с измама арестуваха (по преврата) и след това и уволниха.
Вълните на живота ме залюляха с нов темп. Бурята, между вълните на която надничаше често самата смърт, ми даваха възможност да видя учението и Учителя в съвсем нова светлина. Разбрах, че то е учение не за философству-ване, а учение на живот. И нещо още по-странно, че когато лични неприятели пазеха пред самата врата, за да проследят всяка моя крачка, а понякога и може би с желание съвсем да ме премахнат от света, аз излизах през други врата и отивах при Учителя. И понякога Го придружавах до 1-2 часа след полунощ - и се връщах сам, от никого необезпокояван. Веднъж само Той ми загатна нещо, което аз разбрах после. (Както винаги!)
- Понякога някои хора може да искат да убият някого. Но това не е в тяхна власт, защото в природата има винаги нещо разумно, което бди! Това се случва!
Аз се чудех: защо ми го говори? А то не само беше се случило, а се и «случваше» и с тия, които преследваха самия мен много нощи и дни под ред -и аз, като слепец, го не виждах...
Един ден, като четях сутрешен вестник, скочих изненадан. В едно доста голямо антрефиле се описваше как една нова германска научна експедиция имала случай да измери върха Мусалла и констатира, че при по-раншните изчисления имало грешка. Върхът Мусалла бил 3009 метра височина. Грабнах вестника, облякох се бързо и тръгнах да го посоча на Учителя. Той обитаваше тогава стаицата си на ул. «Опълченска». Пътят за там е доста дълъг. И по пътя, пипащ вестника радостен, аз крачех и мислех.
Но мисълта ми взе неочаквана за мене посока. Като че ли в себе си се разправях с някого.
- Ти - казва - се радваш, че някакви си хора, за които пише един вестник, който постоянно съобщава лъжливи работи, потвърдили нещо, което Учителят ти казал. Ти повярва на тия, които можеха да те излъжат, а се отказа да вярваш на Тоя, Който не само с думите, а със самия Си живот свидетелствува истината, с която живее и който и самия тебе на това учи.
Колко мизерен си ти, че когато се мислиш тъй учен и си толкова лекове-рен - повярва на хора, които нито си виждал, нито си срещал, а не вярваше на човек, който от години е пред очите ти, винаги верен и истинен!...
И още много, много ми говореше този глас - и моите крачки ставаха все по-нерешителни. И когато отидох при Учителя, и помен нямаше от моята първоначална радост. Напротив, чувствувах, че със своето безпределно доверие на вестника аз бях незаслужено обидил Него.
И оттогава винаги, когато не разбера или се усъмня в нещо, казано от Учителя, тутакси се запитвам и проверявам дали не вярвам на някой «вестник» повече от Нему. И слава Богу, тоя връх Мусалла ми е помогнал досега твърде много. Може би и на вас ще ви потрябва.
Опитайте!
