6. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА
Л. Лулчев
(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 85-86)
Споходени сме отново от земетресения. Твърде възможно е и за в бъдеще да ги имаме като доста чести, макар и нежелателни гости. Всеки, който е виждал техните последици, които изменят изгледа на местността в няколко секунди, отнимат живота на стотици хора, в няколко мига превръщат в развалини цветущи градове и селения - разбира от какво голямо значение е възможността да се избегне това, което най-фрапира в случая - тяхната ненадей-ност.
Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици - и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужасът на земетресната картина.
В специална статия (Гледай «Житно зърно», книжка 4, 5 - 6 и 7 от 1928 г.) още преди три години ние разглеждахме този въпрос доста обширно и по начин, който постави в недоумение някои от представителите на тъй наречената «официална наука», които и до днес още продължават тук, у нас, да защищават позиции, които вече на Запад са напуснати в интереса на обективната истина.
Доста учени във Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за «Божия напаст», а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение - предсказано.
За да допуснем това, има много причини. Преди всичко чисто логически. Нещо от нищо не става. Всякога във физическия свят се забелязва една при-чинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшествуват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат - и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението - факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така, като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравките излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди; птиците се събират в големи, крайно неспокойни ята; домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни. Един разумен овчар винаги може да познае защо се безпокоят овците му - дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите оттях по трупането или подбягва-нето на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са, душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин. Това е траяло, докато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махлите си. От силата и посоката на гърма и неговия характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус.
(Следва)
