2. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА
ИЛИ ВИЛКА ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ
(В. «Живот», г. I, брой 18, 21.VII.1929 г., стр. 4)
Твърде отдавна, отпреди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях, за да търсят закопани съкровища.
В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища.
Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно.
Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които посвоему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая - важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдява- не, било за изнамерване жили, пластове или слоища от руди, метали и зарове- ни металически пари.
Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти, при водоснабдявание, когато усилията на инженери- те се окажат безрезултатни, да се прибягва към помощта на хората, които си служат с вилката - магическата пръчка. (Решение на комисия при Министерството на земледелието от 7.IV. 1913 г.)
Преди Европейската война Франция много искаше да има поташ, който се намерваше в Елзас и се употребяваше за изкуствени торове.
Дълго време геолози търсеха да открият възможното продължение на тия пластове във Франция.
Обещана беше грамадна за времето си премия от 3 милиона златни франка! Всички търсения останаха безплодни, но един господин, скромен търсач на руди и подземни води с вилка, на име S. В. Griser открива тия пластове с помощта на своята пръчка и получава премията 3 000 000 златни франка.
Германия е търсела също тъй преди войната вода в своята колония в Южна Африка. Геолозите се оказали почти безполезни в случая... Изпратен пак един търсач с вилка, проучава в много скоро време мястото и се получа- ват отлични резултати.
В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки.
В Америка ги употребяват за търсене на злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използуват. В нас действието на тия пръчки се гледат още като свръхестествено или официално се смята за заблуждения и шарлатанство.
Пишущият тези редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители - интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици), на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръчката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта ѝ или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите.
В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше.
Търсение подземни води и изследвание на находящи се руди и други е дало досега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина.*
Навремето си указахме на една кожена фабрика, че в района ѝ има под- земна вода, въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното - с водата, намерена на 48 метра дълбочина, се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи.
Изследванията, които са правени, макар и бегло, на Софийското поле, са ни уверили, че под София има няколко подземни реки на различни дълбочини, които могат да доставят вода много повече и по-сигурно, отколкото дълги водопроводи откъдето и да е, без да имат неудобствата през време на война да бъдат прекъсвани, унищожавани или даже отравяни или заразявани с бацили, или при землетресения и размествания и свличане на пластовете - прекъсвани - и следователно да лишат столицата от вода тъкмо когато е най-нужна.
Няколко малки проучвания, които нямаше да струват в никой случай по- вече от няколко стотици хиляди**, щяха да убедят тия, които искат да знаят, че София има подземна вода за едно население, тройно по-голямо***...
Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища - и то не винаги с резултат (например Черноморските области).
С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследванието с пръчка и специални уреди (магнетометри), които съществуват за целта.
Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е на Запад, и разумно да се употреби, за да се спести време, труд и средства.****
__________________________________
* Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се спра- вят любопитните. (бел. а.)
** Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел. а.)
** * Такива, макар и повърхностни, бяха намерени под основите на Народния театър; други един поток минава по посока магазин «Борис Тошков» - джамията и сегашните бани - в градината и даже част от нея е каптирана с дървени тръби от стари борове. Трета, значителна, подземна вода иде по посока Тухлената фабрика «Виларов» - семинарията и потъва в големите подземни пясъци. При Централната гара, на север към Стара планина се простира едно подземно езеро [с] около километър и половина широчина. Друга река-дост а значителна, но с периодическо променлива струя, минава по посока Централния затвор - източното крило на Централната гара, на една дълбочина от 18-30 метра. (бел. а.)
**** За целта - изучвания подземни води, руди, метали и пр. - се е образувало специално дружество - «Извор», повече сведения за което могат да се получат от редакцията. (бел. а.)
