Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие насреща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта...
- с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина...
- с религия, която кади тамян, но не дава утеха и простор и тъпче стадата в по-тесни и димни кошари..,
- с наука, която чопли живота, за да изкара от него не винаги най-потребното...
- и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса, към която волно или неволно се приближава...
Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука...
А това са само миражи!
Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.
Мнозина ще бъдат питани като Каина що са сторили с брата си? Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки...
И въпреки това над - развалините, над гнилото, върху новото, което пониква, е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички народи, за всички раси! И ще прозвучи викът отвсякъде:
- Човещина, повече човещина!
Човещина, в която Доброто да е цел на всички. Истината път, Братството - плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа!
Будят се все повече. И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот!
