Тя бе първата екскурзия на Братството. Учителят насочи една голяма група приятели към Родопите. Около 40 души братя и сестри Учителят ги заведе в Баташкия карлък. Една местност, която се нарича Циговският Чарк. То е стручня за бичене на дъски, но прочут чарк от години. На тази дъскорезница работи там бащата, който е възрастен и неговия син. Нашите братя и сестри се разполагат близо до чарка, за да могат да използват някои неща, които им трябват, било инструменти, било храна и помещения, защото някои нямат палатки къде да пренощуват. Бащата не е разположен към Братството и братята. Държи се враждебно, винаги сърдит, намръщен, ругае непрекъснато за щяло и нещяло. А пък синът е разположен много. Той гледа с каквото може да услужи на приятелите. И ето какво става. Като работи на струга бащата, една клечица попада в окото му и окото почва да се подува, възпалява се, зачервява се и го боли много. Тогава синът решава да води бащата на лекар. И тъкмо синът стяга оня и приготовлява всичко, а Учителят минава покрай него и го пита къде ще отива. Той Му разказва случая: тъй и тъй - клечица е попаднала в окото на баща му и трябва да го води на лекар чак в Пловдив. Учителят казва: „Няма защо да го водиш. Я го доведи тука". Синът довежда бащата, а окото му превързано. Учителят сваля превръзката, изважда една чиста кърпичка от джоба си, повдига клепача на окото и внимателно изважда клечи-цата навън. Учителят дава съвет какво да се сложи на окото, болката му преминава и окото му оздравява за два дни. Не станало нужда да слизат в града и да загубят сума дни. От тогава бащата се разполага към Учителя и оказва всичкото си съдействие на приятелите докато са там. Те са прекарали повече от 25 дни на Циговският Чарк. Намерили са хубава вода и извор и са направили чудна чешма, която и до днес стои. Не съм ходил отдавна там. Това е било 1919 г. в Баташкият карлък. Чешмата още стои в Циговския чарк.
