17. ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
(Продължение от брой 174)
(В. «Братство», бр. 175, 27.XII.1936 г., стр. 4)
НОРМИ
Като характерологични белези, според Учителя, може да служат и ноздрите. Колкото по-добре развита е дихателната система и кръвообръщението у някой човек, толкова ноздрите са по-здрави и имат задоволителна широчина. Самото състояние на ноздрите: по-твърди или по-меки, е белег изобщо за здравословното състояние и от друга страна за начина на проявата му.
Колкото е по-слабо развита дихателната система у някой човек, толкова той е по-сприхав, по-нервен, вследствие на което и носът и ноздрите са по-тесни. Значи можем да имаме една избухливост, дължаща се на прекомерно претрупана енергия (широки ноздри при къс нос) и други, извикани от недостиг на въздух нервозност, сприхавост, дължима на тесни ноздри.
Тесният нос и ноздри показват, че вдишаното количество въздух е малко и често са съпроводени с хлътнали гърди. Като средство за видоизменение на ноздрите, а същевременно и въздействие на характера (самовъзпитание), Учителят препоръчва дълбоко и пълно дишане. Като норма на носа в здравия човек Учителят сочи 3 см широчина. По-голямата или по-малката широчина Той смята като отрицателен признак.
Подобна характерологична норма Учителят дава и за врата 30 см за нормална 165 см височина. А като обща норма дава 2 пъти обиколката на ръката при дланта да е равна на една обиколка на шията. Два пъти обиколката на шията обиколката на кръста. Всяко отклонение плюс или минус е признак на качества на притежателя им. Намали ли се дебелината на врата, изтънее ли (в туберкулозните), това е лош признак, но и увеличи ли се много (апоплексичните натури), това е също недобър знак. Късите дебели вратове са признак на затлъстявание и апоплексия. Старите гърци са смятали като норма лицето да е равно на една десета от ръста на тялото, а челото на една трета от лицето.
(Следва)