30. ПЕСЕНТА НА ЖИВОТА
(В. «Живот», бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1)
- Ида аз по Пътя на Незнайното - и нося всичко в себе!
В мен е шумът на морето, и на бурята стонът; плачът на майката, изгубила детето - и викът на радост, изтръгнат при първата целувка...
- Ида аз по Пътя на Незнайното: в гласа на всяка птичка крилата, във въздишките на океана, вечер в зефира след залез слънце - и в песента на славея.
- Ида аз по Пътя на Незнайното - с тихи стъпки пристъпям; с усмивката на цветята, вдигнали главица - и с трясъка на светкавица, събаряща вековните дървета.
- Ида аз с Милувката на майка, прегръщаща своето чедо; и с ръцете, късащи своите вериги - и катурващи всичко старо.
- Ида - без криле - летя - всички криле и хвъркати мисли са мои! Без очи - гледам, защото бъдещето съм аз самият!
Въздишам във вековете, усмихвам се в планините, в небето и трепкащи- те звезди.
- Аз ида - и мъртвите се будят! Пея - всичките песни моята песен са. И който ме чуе, той става друг. И който ме приеме - всичко е приел: и Радостта, и Мъдростта, и Любовта, и сиянието на деня, и незнайния блян на вечната Безкрайност...
- Но след мен мойта сянка върви. И в нея има тъма. И който нея приеме - скръбта и злото, и нощта, и тъмата, и смъртта е приел...
- Аз ида по Пътя на Незнайното - и сянка и светлина Нося в себе!
- Събуди се, който спиш, защото аз ида - и Новото ти нося - всеки ден аз нови дрехи имам, изтъкани от хиляди желания, мисли и мечти на люде, живот- ни и звезди...
Тук разклащам, там вдигам - събарям стени на затвори! Негде взимам, негде давам... всичко оживявам!
- Аз ида, с мен тръгнете: който мене има - всичко има!
Превел: Любомир
29.VI.1929 г.
(В. «Живот», бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1)