През хилядолетия, в незнайния път на човешкия стремеж, всред тъма и светлина, по върхове и упадък - движили са се сенки потайни; разцъфвали се култури; въздигали царства; водили борби, събуждали души...
Стъпка по стъпка, ден по ден са се борили Виделината с тъмнината.
«И Виделината светеше в тъмнината - и тъмнината не я обзе!»
Идеше Виделината смирено и тихо по незнайния път на тия, които са синове на Светлината.
Допираше се до всичко, което може да оживее, и му шепнеше:
- Стани! Събуди се за нов живот, в който има начало и никакъв край!
- Събуди се - и тоз живот ще се освети! Ти тук си - но не си оттук.
- Аз съм Път - и който върви по мене, няма да види смъртта довек!
- Аз съм Истината - и който ме опита, ще придобие свободата си!
- Аз съм Животът - който ме има - има всичко! И пристъпи тогава тъмнината и каза:
- Ще опитаме думите ти, ще опитаме и тебе самия.
И взеха това, което можаха - Неговото тяло - и го обвързаха. А той им каза:
- Отстъпвам, за да се изпълни това, което е писано.
Имам сили да дам живота си, мога и да го взема, защото аз съм Господар на тоя Живот!
Изправи се тогава тоя, който бе прозрял - полуслепецът всред слепите - и каза:
- Ето човекът!
И викна тъмнината:
- Разпни го - не искаме такъв човек!
И отиде человекът по своя път - да изпълни предричанията, които самият Той бе правил през вековете...
– – – – – – – – – –
Но след две хиляди години Человекът е отново при нас. Той е порасъл тъй много, че няма вече толкова голямо дърво, на което би могъл да бъде разпнат...
И отново Той възвестява:
- Любовта е извор. От нея изхожда Животът. Елате и пийте, всички жадни!
– – – – – – – – –
И сега, както и някога, се питат тия, на които очите още не са отворени: