24.
(В. «Живот», бр. 15, 28.VI.1929 г., стр. 1)
В Любовта има един закон: онзи, който отстъпва, е юнак.
Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели.
Който се жертвува, всякога жив остава. Който се жертвува - расте.
От «Книгата на Живота»
* * *
«Та казвам: всички трябва да се заемете да работите над себе си, да побеждавате мъчнотиите и взаимно да си помагате. Не се плашете от света, но борете се с него, докато победите. То значи: работете върху себе си, докато победите вълка.»
От «Книгата на Живота»
Стремежът към доброто, към щастието, към успеха, към радостта е естествен във всички живи същества.
Всяко от тях иска да живее - да прояви живота, който е затворен в него. Ябълката е едно и семето е друго. И в ябълката има живот, и в семето ѝ има - но в последното животът е непроявен, той чака условия да излезе от своето скрито състояние, да даде началото на дърво, което ще роди плод.
Дървото и плодът това са проявеният живот - това е, което в човешкия живот отговаря на дейността и характера. Семето знае как да работи. И при най-трудните условия то съумява да приспособи своите слаби коренчета, да почерпи сила от околната среда и прояви живота, затворен в него.
Това знание - да прояви разумно живота, който се крие в него, е необходимо за всеки човек.
Ние искаме настоящият живот да бъде щастлив, но искаме да придобием това щастие по един произволен начин; а в света няма произвол; в света има разумност.
Нашето сегашно съществуване, нашата сегашна разумност се обуславя от една предшествующа разумност. Нашите мисли, нашите желания, нашите действия се обуславят от мислите, желанията и действията на ред други същества, които ни са предшествували. Никой в света не може да действува съвършено самостоятелно.
Всяка наша дейност, каквато и да е тя - се отразява несъмнено върху нас самите, но също и върху околните; както и тяхната дейност - върху нас.
Но ако ние не можем да се месим в техния живот - нашият, нашата дейност и характер е винаги под контрола на волята ни, на самите нас. И ако ние придобием светлината на мъдростта и знанието - тя не ще е само за нас, и ако дойде пламъкът на любовта - той ще запали всички околни с обич и взаимопомощ. И ако се свържем с истинския основен принцип на нашия живот, истина- та като единствен път и възможност - ще изчезне вълчето в човека, ще дойде свободата и братството, ще ни посети радостта - и всичкият околен живот ще се промени, както се променят цветята пролет, обгреяни от дълго очакваното слънце.
Свещеният огън гори - но не изгаря. Той стопля и топи - но не умъртвява. Тия, до които той се косне, никога не знаят скърби, нещастие и смърт – те са вече деца на Свободата, на Мъдростта, на Вечността.
(В. «Живот», бр. 15, 28.VI.1929 г., стр. 1)
