18.
(В. «Живот», бр. 19, 27. VII. 1929 г., стр. 1)
«С храната хората вегетират, а с идеите - живеят.
Не трябва да се смесват съществуванието с вегетиранието.»
От «Книгата на Живота»
* * *
«Всеки ден има своите възможности.»
«Светът е създаден да се прояви животът.»
От «Книгата на Живота»
Представете си, че изучавате музиката. Отивате при някой учител; той ви показва цигулката, лъка, отваря книгата и вие виждате всичките ноти - разни линии, точици, чертици нагоре-надолу.
Мислите ли вие, че знаете нещо от музика? Представете си, че вие сте интелигентен човек и започнете да описвате цигулката, лъка. Но и това не е музика. Трябва да вземете тази цигулка и лък, и да свирите; всичките ноти да минат през вашия лък, през вашето съзнание; всички тия упражнения трябва да ги опитате. И тогава може да кажете, че разбирате и можете да свирите кое да е парче.
Така е и животът.
Вие този живот опитали ли сте?
Животът е едно самочувство на душата, съзнаване на това самочувство. Когато казваме, че живеем - разбираме, че се намираме в хармония с великите закони на природата.
Когато човек изпитва приятното чувство на живота, природата се е проявила в него. Това приятно чувство не гъделичка. То като се яви в човека, може да е богат, може и да му вземат имането. На всичко това той казва: «Нищо».
Щом имаш това чувство в тебе, ти имаш всичко вътре в тебе. Щом имаш това чувство, всичко имаш в света и тогава няма форма, която може да те ограничи.
