15.
(В. «Живот», бр. 10, 24. V.1929 г., стр. 1)
«Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.»
* * *
«Ние сега живеем в своето минало - в него страдаме и се мъчим...
А това, в което се радваме - то е новото, то е животът.»
От «Книгата на Живота»
Отглежда човек хубав кон, изхранва го добре, но когато му се качи - вижда: конят е по-силен от него и го влачи не където иска ездачът, а където иска самият той.
И труди се човекът ден-два, да го обладае - после маха ръка и казва: «Така е било и тъй ще бъде!» А нито винаги е било така, нито винаги така ще бъде!
Силният кон за силния ездач е благословение и късмет; за слабия - мъка, терзание и нещастие.
Печели човек, всеки ден се труди - кон отглежда - капиталец да събере. Събере - и после конят го влачи; забравя свой, забравя човещина - само за парите мисли и работи. Те го водят, подбуждат, решават - той е само слуга...
Възлюби момък красива мома - силни чувства; харен кон отглежда всеки ден със зоб го храни - хубава надежда...
Но идва час, злокобно време - изгора другиго поглежда... Повлича кон ездача свой...
За слава се бори учен - да го знаят в целия свят!
Кон е това - но когато той разбере истинското знание - той всичко ще остави, за да има него.
Бури и терзания, мъки и неволи, страдания - море цяло от страдания ето това за повечето от днешните хора е животът!
А те самите са го направили такъв, защото дошло е слънцето при тях, надникнала е радостта и надеждата, но те не са ги приели...
Друг живота им е владял. В сянката са расли. Предпочитали смъртта, чакали тъмнината!...
А ето, слънцето е на изгрев - майско слънце!
Напразно облаци се стичат от вси страни на небето. На изток се червенее. Ще се покаже като цар на своя огнен трон величавото слънце и животът ще донесе за един ден утеха на хиляди, милиони същества!
Не ще ли излезеш да го видиш?
СВОБОДНИЯТ
Позналият Истината е свободен.
Мъдростта е неговият водач.
Любовта - крепител.
Тай знае вече, че Животът е безсмъртен - и че самият той е разумно дете на този Живот.
(В. «Живот», бр. 10, 24. V. 1929 г., стр. 1)