42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132
(В. «Алфа», г. I, бр. 9, понеделник, 8. VII.1924 г., стр. 1)
Да се докосне до тебе диханието на Божията уста!... Да затрепти в сърцето ти искра небесна от Божията светлина! Да пръсне обилно лъчите си светли в душата ти - Слънце! Слънцето - твоя и моя баща!
Чуй, брате мой, чуй кратката изповед на възкресения от тогова, против когото ти дигна шъпа кал, взета от вонящите блата на живота и от помийните ями на своята собствена мисъл:
Не бе много отдавна - само няколко години, но като че ли векове се изминаха оттогава, като че ли огромна бездна разтвори паст досами нозете ми, разделяйки мрачните дни, скръбта и позора, от тия на свободата и радостта.
Тогава, в последния от веригата мрачни, безнадеждни дни, воден от своята безгранична любов, с взор, за който нищо не е скрито, доловил страданията на една изнемогнала в борбата със себе си, скършена в стремежа си към светлина душа - дойде Той, застана над лежащия в гроба на заблуждението и греха, простря ръце и каза: «Стани!»...
...0! Красота безгранична в първия миг на възкръснала от гроба душа!
0! Сбъднати блянове, светли и чисти, години лелеяни в душата с любов!
0! Неизказано щастие на слепеца, внезапно отворил очи!...
... И потекоха дните на новия живот, пълен с дълбок смисъл в своите нови радости и скърби, озарени от лъчите на чудно красив идеал, винаги зовящ към белите, снежни върхове на духовното постижение.
И никога, никога разочарован поглед не се обърна назад, да потърси там долу, в низината, това, което отдавна бе оставено с въздишка на освобождение!
Спомняш ли си, брат мой, спомняш ли си - някога, в безвъзвратно отлетелите юношески дни там негде, в някое тихо провинциално градче, в някое село или може би тук - в столицата, посетено от незнайна сила, сърцето ти за пръв път да е трепнало от светлия изблик на чиста любов?
Спомняш ли си, връщайки се самотен дома някоя късна нощ, твоят поглед «случайно» да е паднал на осеяното с милиарди златни звезди небесно пространство? Спомняш ли си, като че ли видял нещо съвсем ново, никога досега невиждано и невъобразимо красиво, да си се спрял изведнъж и с издигнати нагоре очи, с болка и свещен трепет да си повтарял: «Боже! Боже!»
Спомняш ли си някое ранно майско утро, когато свежестта на прохладния въздух, омайната красота на околната природа, нежното галене на меката светлина изгонват всичко тъмно, всичко нечисто от човешкото сърце и ум, да си посрещнал първия слънчев лъч? Спомняш ли си тогава някакъв внезапен мощен порив, някакъв примес с болка, копнеж за чистота, светлина, красота?
Спомняш ли си, в някой рядък, твърде рядък момент на живота си, обаян от тъжните, проникващи до глъбината на душата звуци, или под тежките удари на непоносима душевна скръб, сърцето ти да се е свило от болка, в дълбоко ридание да си притиснал ръце о глава, слушайки внимателно тихия глас, който шепне в самия тебе, че има нещо по-светло, по-чисто, по-красиво от печалното настояще и разбирайки, че дълбоко някъде в тебе - в тишина и неизвестност, живее нещо, което още никое от мръсните пипала на всекидневния грубо-его-истичен живот не е докоснало, че колкото и каквато и кал да се е полепила по човека, скитащ из преплетените пътеки на жизнената арена, все пак в него има нещо, което не може да се омърси, което е винаги чисто и достатъчно е само едно умело докосване и целият натрупан слой мигновено пада, разкривайки под себе си девствена чистота и красота?
Спомняш ли си?...
Знай тогава, че това е душата, твоята душа, която може да люби с чистотата на Божията любов, която в красотата на звездната нощ, в чистотата на майското утро, в неземното упоение на хубавата музика съзира своята красота, своята чистота, своето обаяние. Душата, която се е скрила дълбоко в областта на подсъзнанието, за да не може никое допиране, никой нечист поглед да я докосне и оскверни, и която няма нищо общо с делото на твоя ум.
Ней - на тая душа, чиста и красива, светъл лъч, като че ли вчера откъснал се от Божието лоно - говоря аз!
Ней - на Божественото, което живее и във всеки човек, ней аз говоря:
Да се докосне до тебе диханието на Божията уста!...
Да паднат веригите, които сковават порива към светлите простори на Истината!
Да закопнее сърцето по чистата радост на Божията любов!
Да пламне в него огън на безкрайния стремеж към всички!
И тогава ще блесне в миг ослепителна светлина и на тъмния фон на много и много нечисти наслоения ще се очертае светлият образ на Истината.
Душата ще се сепне, ще изтръпне в очарование, ще заридае... И сълзи, горчиви сълзи, изкупителни бисери, рожба на страданието, ще се заронят и като буен планински поток ще смият всичката нечистота...
И - изкупена и очистена, познала красотата на Божията любов, с леки стъпки душата ще пристъпи към Оногова, по Когото някога ръцете хвърляха шепи отвратителна кал, пред Учителя на Божията любов и мъдрост, и падайки на колене, с тихо ридание ще шепне: «Прости, прости!»...
И - с поглед, в който се чете радостта за спасението на още една изгубена овца, със сърце, пълно с любов, което винаги прощава и не помни никаква обида, ще дигне Той ръце и с глас тих, но звучен и мощен, ще каже: «Стани!»
И в миг ще паднат последните останки от оковите на миналото робство -и почувствала свободата, за пръв път от душата ще се изтръгне въздишка на освобождение.
И тогава... и тогава - окъпана във вярност небесна и слънчев светлик, по приказни друмове ще литне към светли лазури душата. Ще дигне платната на белия кораб - към звездни простори, към Бога, към слънцето, към своята родна страна!
Ще затрепери небето от ангелски песни и велика ще бъде радостта за възкресението на Бога в човека, за спасението на още една братска душа.
О, брат мой, чуй - това ще бъде!
Това ще стане, защото то е бъдещето на всяка душа.
Може би днес, може би след месеци, или години, може би след столетия и хилядилетия!
Но - това ще бъде!
Ще бъде - светлият блян на душата, видяла за пръв път в очите - прозорците на друга душа, в чистотата на слънчево утро или в безкрая на звездната нощ своето минало - ще се осъществи!
И аз ти желая: да дойде този ден по-скоро, колкото се може по-скоро!
И аз ти изпращам моята любов, моята братска любов!
Да се докосне до тебе диханието на Божията уста!
Един от твоите братя
43. КОЙ Е ДЪНОВ
(В. «Алфа», г. I, бр. 9, понеделник, 8. VII. 1924 г., стр. 2) (Писмо) На Р. Томов от «Зорница»
Любезний Томов, пред мене е 34 бр. на «Зорница». Чета и недоумявам: дали доктор по богословие и доктор по право са синоними! Знае се, че правистите икономисват истината, а по богословие скриват ли я? От самата статия личи, че не познавате окултизма, нито г-н Дънова. За статията Ви аз нищо няма да кажа - тя е безсолна, - аз само желая да Ви разправя една история, която ще Ви даде възможност да се запознаете с «опасния» Вам човек.
Ето самата история:
Преди 25 години Ямболската Ев. Черква имаше един отличен пастир. Ний ценим доброто, където и да е то. Господин Терзиев бе човек на сърцето, той затрогваше своите слушатели с прочувствените си проповеди, но той бе корав залък за Ямболската черква и тя го избълва! Три години след това черквата пак овдовя. Настоятелството на черквата се отнася до един мой приятел в София и го молят да им препоръча лице за пастир. Отговорът бе, че по-добър човек от Петър Дънов не познава, искайте подробни сведения от г-н Абаджиев в града ви. Дадох нужните сведения. В онова време г-н Дънов живееше във Варна. Настоятелството пише г-н Дънову, като му прави предложение да заеме пастирска длъжност и да яви условията си.
Но един неочакван отговор внесе тревога в черквата. Защо?
«Готов съм да дойда между вас, щом е за Божието дело, но заплата не земам. Живият Господ ще промисли за мене» - пише той.
Бре, какъв е този човек!? Я да пишем на дядо Марин, на Попов, наТр. Кос-тантина и пр. Събират се, разискват и решават да повикат друг, който правеше паметници на умрелите си гълъби, а нему пишат: «не можем да Ви приемем».
Тъй реши синахидрионът! Зер това ще стане система и тогава как ще се живее без заплата?
Сега Христовото учение не е монопол на никого, нито на г-н Дънов, но когато други само приказват за него, г-н Дънов го прилага в живота си.
