(В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г., стр. 3)
Господин М. Полетов (вероятно псевдоним) в статията «Съвременната култура» (сп. «Полет», кн. 29) се изказва за културната роля на църквата, която заслужава да се отбележи.
«Целта на културата - казва П. - е да обогатява и освобождава човешката личност. Ролята на черквата в това отношение е отрицателна. Тя заслужава знака «минус». Ратува ли църквата за свободата, дава ли полет, крила на човешката душа? Вдъхновява ли тя човеци за велики подвизи? Не. Черквата не освобождава, а заробва; тя не отваря врати, а ги заключва. Тя не води човека към висините, а го задържа в низините. Тя не вика напред, а заповядва - стой мирно! Не зове към подвиг, а съветва - пази се. Общо казано, тя е пещерата за болни души...
Смели хора, които търсят свобода и копнеят за подвизи, не отиват за упътване към черквата. Тя е камък - не скала, която да служи като основа за велики постройки. С тоя камък си служат хитри хора. Военачалниците я поставят на топовете, за да дадат тежест на военния зов. Учителят я вмъква в класната стая, за да даде тежест на дисциплината. Държавникът я поставя в законника, за да даде тежест на своите разпореждания. Царят я закачва на указите си, за да даде тежест на изискванията си. Богаташът я гради (вгражда в, б. н.) на своите имения, за да даде тежест на надмощието си. Черквата не освобождава, а тежи, тежи.
Кой младеж би отишел при епископ или свещеник, или пастир за свобода? Те биха му казали: «Недей, стой мирно, пази се!».
Черквата не е носител на никаква истина. Тя увековечава заблудите. Тя се бори против истината. Тя проклина и наказва онези, които дават живота си за дирене на истината. Кое учреждение най-много си служи със суеверието? Рзбира се, че черквата.
Църквата живее в противоречия. Тя проповядва мир, а благославя войната. Тя проповядва братство, но бие камбаните, когато чорбаджиите бият сиромасите. Тя приказва за любов, но е пълна със сектантска омраза. Тя е дву-лична.
Църквата е изродена; тя е товар за човека в устрема му към културен напредък.
Всичко това е казано за черквата, а не за религията. Христовата религия е велика освободителна сила и когато намери достоен начин, по който да се изрази, тя дава на благоговейния човек непобедима смелост и несъкруши-ма мощ... »
Такава мощ и сила лъха от съжденията на г-н П. за просветата, политиката, забавите, изкуството. За прозорливите души, за неизвратените сърца днешните черкви, днешната култура е обезсолена. Доброто и възвишеното в нея е тъй малко, че добрите умове не могат да не работят за друга възвишена, чиста, идейна, изпълнена с религиозен трепет култура - без да работят за настъпване на вечната хармония в тоя свят, за царството Божие.
