Като започнах да чета вестника Ви, останах доволен и предоволен, когато прочетох, че трябва да се изучава що вършат дъновистите и сектантите. Особено се спрях на думите: «Ако благочестивите свещеници и благочестиви християни доблестно извършат тази голяма услуга на Св. Църква и наводнят редакцията със сцени и историйки и пр.», в мене се породи желанието пръв да тръгна, потърся и узная това, което искате. Беше миналия неделен ден, когато прочетох вестник «Що е истина» и в същия ден вземах решение, че на утрешния ден - понеделник, започвам да издирвам сцени, факти, историйки и гнусни дела на дъновистите и протестантите. След като обиколих всичките: комарджийници, кръчми, кабарета, вертепи, полицейски участъци, затвори, за голямо съжаление не се оказаха дъновисти или протестанти. Открих, че задушевните места - кръчми и подобни тям заведения, бяха изпълнени с православни. Останах в голямо недоумение, къде би трябвало да ги търся. Реших да продължа и запитвах всеки срещнат от мен къде ще мога да намеря въпросните сектанти. Отговорът на запитаните бе да ги търся в сладкарниците, във въздържателните дружини, неделните училища, Младежките Християнски Дружества и в други от този род начинания, от които аз, като благочестив православен, се отвращавам, а пък и моят татко беше «благочестив Свещеник» и ме закле в такива вертепи да не влизам.
