Привечер Учителят отиде към чешмичката и ние - няколко души, тръгнахме след Него. Там Той поседна на един камък срещу чучура105, който изобилно лееше кристални води. Близката рекичка шумеше леко, върховете надничаха отдалеч, а слънцето се скланяше вече към залез. Пеню запита нещо, не помня какво, а Учителят заговори:
- В Бога неразположение няма - в нас е то. Ако Бог ти даде нещо и си недоволен - грешиш. При това, помнете - смъртта не е господар на света, а само един слуга. Страданията са метод на природата, за да станем учени, силни, богати, святи - пред всички тия неща седи страданието. То е пътят, който води към тях. То е почвата, на която тия неща: богатството, светост, сила, се сеят. Страданията са една необходимост, те са само опаковката на Божествените блага. И самата любов без страдания е неразбрана. Но аз говоря за Любовта, а вие разбирате за опаковката. В Любовта има вечно растене. Ако вие обичате Бога - и Той може всичко да направи за вас. По-благоприятни времена от сегашните няма. Помнете, че ваши са само тия неща, които Бог първоначално е вложил във вас. Сега човек се страхува от човека, а какво е казал Бог, не иска да знае. Сам не разбира живота, а иска другите да оправя.
Всяко слово, постъпки, движения разкриват вашия вътрешен свят. По-грешките са неканените гости в живота.
Музиката е най-добрият начин за лекуване на всички недъзи. Любов е това, което внася живот, внася простор, светлина и свобода.
Някои братя говореха нещо и Учителят много късо отсече спора им:
- Който обича повече, е по-прав - каза Той. - Който обича, е прав всякога. Който има мъдростта, чува гласа на Господа, а който има свободата, върши волята Му! А и вие, ако направите и най-малкото добро, ще чуете гласа на Бога вътре във вас.
- Дали ще го разберем? - запита някой.
- В любовта езикът е разбран.
Някой, не помня кой, намеси някаква случка с говедаря, който биел говедо с тоягата. Тогава Учителят каза нещо, което ми направи силно впечатление и аз си го записах.
-Ако си най-силният-бий. Но ако не си, друг, по-силен, ще дойде и щете бие и тебе лошо.
Когато се връщахме, Той каза нещо, което също ме фрапира.
- Човек може да умре, и пак да е жив.
- Как е възможно това? - запита го един брат.
- Ако днес умреш за лъжата и злото, няма ли да останеш жив за истината и доброто? Какво лошо има в това?
- А, а - рекохме ние, няколко души, неволно.
Всичко ни се стори ясно и разбрано изведнъж - толкова ясно, колкото по-тъмно ни беше, преди да ни светне със своята светлина - и винаги това е така. Невъзможно ти се струва - неразбрано, абсурдно дори, а каже ли някоя и друга дума - и най-сложното ти стане ясно, просто, възможно.
- Доколкото вие обичате вашите ближни, и Бог - вас! И доколкото им помогнете, и Бог толкова - на вас! Какво по-лесно и хубаво от това? Ти сам може да регулираш всичките блага и помощ, които би искал да имаш.
Това ако разберат хората, колко лесно и бързо би се уредило всичко в живота им!
Вашето бъдеще зависи от Любовта, която имате към Бога. Богът на Любовта е пътят на живота.
