... Генко стоеше настрана и гледаше, наблюдаваше и мислеше съсредоточено. Той забеляза, че почти всеки, който влиза при Учителя, носи нещо -пакет в ръка, който вероятно оставя там. Той се сети, че може би му носят някои подаръци и се загледа безпомощно настрани. Но никъде нямаше изгледи да може да си набави нещо - па не знаеше и какво. Но видя, че имаше и друг с ръце в джобовете и това го поуспокои. Едни се бавеха много, други излизаха скоро.
Една госпожа излезе плачешком и с наведена глава тръгна бързо нанякъде. Други излизаха обнадеждени, със светнали очи. А някои - тъй замислени, че си забравяха шапките или дрехите.
Понеже всичко беше ново за Генко, той разглеждаше с внимание салона на братството, хората, които минаваха, тия, които чакаха и фигурата на Учителя, която се мяркаше от време навреме, когато изпращаше някого. Той беше облечен пак целия с бяло - сигурно той тъй си ходи и зиме и лете, мислеше си Генко. Стаята, в която приемаше Учителят, бе доста голяма отвън и той се мъчеше да си представи като как ли е разпределена и наредена.55 Той още се взираше в един току-що излязъл стар човек, когато една сестра се приближи д о н его и му каза: «Вашият ред е, брат!»
Генко се стресна и веднага тръгна към вратата на Учителя. После се сети, че някои си събуваха при вратата обущата и влизаха по чорапи. Същото стори и той. Учителят го чакаше прав пред масата. Генко се поспря на прага. Сърцето му биеше бързо. Нещо в него се вълнуваше. Нещо се мъчеше да успокоява, а самият той като че ли беше трето лице - зрител.
- Седнете - посочи му Учителят стол.
Генко щеше да седне, но се сети, че не е казал още нито «Добър ден» и стана изведнъж, поклони се и целуна ръка на Учителя.
Последният го гледаше внимателно. След сядането Генко се още повече смути. Струваше му се, че е малко, съвсем малко дете и е попаднало на място, в което не знае как да се държи. Учителят, напротив, го гледаше спокойно, усмихнато, като да беше някой близък приятел. И щом му заприказва, изведнъж всичкото вълнение на Генко престана, изпари се и той заговори като че ли е бил и пребил с тоя белоглав човек, кротките очи на когото гледаха с такава приветливост. И това лице - то бе голямо, челото - масивно и носът - извънредно правилен и красив. Така отблизо той наистина напомняше някоя икона на Бог Отец.
- Вие вчера идвахте за първи път, нали? - запита той. Генко потвърди и започна най-свободно да си излага впечатленията и причините, които са ги довели тук. Разправи му и без да забележи сам как се увлече за виждане на портрета му в Париж, после в Лондон. Говори му за вчерашното впечатление от гимнастиките и беседата. После му разправи за другарите, които са го чакали на връщане, за съвета на г-н Ключев, същият господин, с когото вчера бяха и който мисли, че Учителят може да бъде и много полезен на страната ни със своя ум, опитност и големи сили, че нашият народ страда от липса на мъдри управници, че всичко имаме, но ред нямаме. И Генко се увлече. Учителят търпеливо и внимателно слушаше. Когато му заговори за готвещия се атентат, който другарите му се бяха научили, че ще последва, макар и да не се знаеше точно как ще се изрази, той го погледна още по-внимателно.56
- Това ще е провокация, Учителю, за да се избият и това малко ценно, което е останало, като глави и разумно в редовете на работническите среди. Сега всичко е настръхнало. Най-малкият атентат може да послужи за лични отмъщения.
- Да, сега има много горивен материал - каза и Учителят. - Насилието е голямо и реакцията ще бъде голяма.
Понеже той не продължи, то Генко започна пак да говори и тоя път, без да забележи, пак се увлече. Той говори за своите страдания, за безпътицата, в която изпадна, за своите неволни връзки с работничеството, което му даде общите страдания. Като че ли нещо, голяма тяжест бе го натиснала, голям яз спирал движението му и сега той е махнат и отдавна събраното се е отпушило и тече в буен, но все пак спокоен поток, който нищо не руши. Само тиха радост изпълва душата му, че може да говори, че вече е намерил отдавна търсения слушател, близък човек, отворена душа, на която да може всичко да каже. И след дълго отклонение и описване на миналото, той се върна пак там, откъдето бе започнал: съвета на г-н Ключев, който дълбоко почита мъдростта на Учителя - да му каже какво мисли за това положение:
- Пред събития сме. Ще паднат пак хиляди българи, избити от свои собствени братя, ще плачат сираци по своите бащи, ще носят черни забрадки майки и сестри по безследно изчезнали... - Генко говореше искрено, тъй както носеше всичко това в собствената си душа. - Толкова страдания - възкликна той, -и нима човечеството ще прекарва все в тия страдания? Няма ли да имат те някога край или някакъв изход? - И той гледаше внимателно Учителя и искаше, с всичката си жажда го молеше вътрешно да му даде една светлинка и упъти в тоя път, който го чакаше.
А Учителят, за когото человеците бяха отворени книги, четеше всяко негово желание, мъка и мечта. И той му заговори тихо, приятелски, леко, като че ли всичко това, което му казва Генко, отдавна го знае - а той само му го припомня.
- Всичките мъчни въпроси вън и вътре в нас могат лесно да се разяснят, ако се разбере естеството на душата. Всичко, което знаят сега хората, обикновено не е съществено, защото е променливо. Не е все едно да имаш един милион книжни и един милион звонково злато. Книжните пари променят стойността си - обезценяват се, - може да станат като германските марки, да не можеш един ден да си купиш с милион един хляб. Един българин през войната беше спестил 600 000 марки, които после станали на 10 стотинки и банката му писала да дойде да си ги вземе, защото за такава сума сметки не води. Та и сега всички въпроси на света са все книжни - искам да кажа, като книжните пари - с променлива стойност. Сега хората трябва да дойдат до същественото, ако искат да се уреди животът им. Ако сега вие направите кукли от мъжки и женски род и ги направите да говорят, може ли тия кукли да разрешат нещо съществено? За едно дете до 7-8 години те още може да са важни, но за една 20-годишна мома? Тя ще си търси живи кукли. Детето има отношение с куклата, ама куклата няма с него. И ако вие имате една идея, подобна на кукла, какво ще ви допринесе? Понякога хората мислят, че с някоя идея са осигурени. Но това е осигуряване с германски банкноти... Аз съм за същественото в живота. Всеки живот е капитал в Божествената банка. Ако той е в книжни пари, малка е цената му. Човешките души, според степента на своето събуждане, ще си създадат своя свят - сиреч ще се ползват от околните условия. Не ли и едно растение попада в условия на въздух, топлина и светлина и се организира? И ако не успее да образува трайна връзка със средата, ще умре. Също тъй е и с человека. Дървото с плодовете си образуват връзка между нас и тях. И человек със своите плодове образува също връзка. Мъчнотиите в света произтичат от разбирането на света. Всичките същества са на най-разнородни степени на съзнание. По-висшите помагат, а по-нисшите степени на съзнание се чувствуват като зло, препятствие, страдание. Вълкът се радва на овцата, като чувствува топлата й кръв, но овцата страда.
И човешкото състояние, когато се сменя доброто със зло - вълкът яде овцата! Омразата е отрицателната страна на любовта, низша любов. И тогава страда не човек, а душата. А човек търси удоволствието. И понякога наричат удоволствието или пък обмяната на енергии - любов. А любовта е сила, най-могъща от всичко.
- Ами злото все така ли ще се шири? - запита Генко бързо. - Няма ли средство срещу него?
- Не може ли желязото да се направи от твърдо меко? - запита го на свой ред Учителят. - Може, разбира се - продължи си сам. - И дрехи може да се направят, стига да имаш знание. Злото не се ли употребява в медицината -зло срещу зло? Може, но знание, знание... и ремонт трябва. Сега хората всеки си ремонтира ако не цялата си къща, поне една стая, където да потърси прибе-жище в бурно време. Сега всички говорят за Христос, не ли?
Но писаният Христос е едно, а намереният е друго. Едно е да вярваш в силата на Христа - така вярват и дяволите - и те са я опитали, - друго е да служиш на Христа.
- Е, да - каза бързо Генко.
- Но и слугите слугуват... за пари - каза Учителят. - А онзи, който върви, обича и слугува на Христа, той е на верния път. Това са Божествени отношения, братството...
- Вие често употребявате тая дума - «Божествено», Учителю, но кое е Божествено? Аз за себе си нямам дефиниция - види ми се нещо неясно, неопределено.
- Което никога не се вкисва при никакви условия, което задоволява напълно душата - него смятайте за Божествено.
- Разбрах, но срещу злото какво да правим, това конкретно зло, за което ви говорих и което утре може би ще се изпречи пред нас?
Учителят помълча.
- Злото иде от слаб ум и има за цел - придобивката. Но сега трябва да се воюва не с оръжие, а със знание. Един английски ловджия попаднал ненадейно на една поляна. Насреща му се показал лъв. Изненадан, той нямал сили и увереност да употреби пушката си. И тогава ясно чул гласа на майка си, която била хиляди километри далеч от него: «Запали тревата!» С голяма бързина той драснал клечка кибрит - и лъвът, който се гласял да се хвърли, пред пламналата суха трева избягал.
Огън, а не пушка; знание, а не оръжие.
- Разбирам - каза Генко, - но макар че нямам може би достатъчно знания, аз искам да сторя нещо за този народ, за тия хиляди измъчени хора, които утре пак ще страдат.
Учителят го изгледа дълго.
- Но това са тия, които някога гонеха богомилите и сега плащат за тогава - каза той тихо.57
Генко го изгледа учуден.
- Значи връща им се?
- Да - каза Учителят. - Случайности в природата няма, но все пак добре ще е да се омекоти ударът.
- О, да, Учителю, помогнете, ако обичате. Нека сторим нещо за тях. Бо-жем родолюбиви организации, а предизвикват стълкновения и резултатите могат да бъдат ужасни.
- Листата на едно дърво са тихи и мирни, когато и времето е тихо.58 Но достатъчно е да полъхне вятър и тогава всички се раздвижват и стълкновяват. И понеже те не знаят, че причината е външна, те се гневят едно на друго. Та сега и хората изживяват стълкновения, които не зависят от тях самите. На съвременното човечество е дадена една велика обществена задача да разрешат. И то трябва да я разрешат съобразно законите на живата математика и геометрия. Математиците и социалната наука трябва да дадат упътвания и светлина върху тия закони, а Великото да даде вдъхновение на водачите за разрешение на тая благородна задача. И само тогава съвременните европейски народи ще станат годни за предтечи на новата раса. Досега при черната раса са се развили низшите чувства в човека, жълтата раса е развила неговите органически сили, а при бялата раса получават развитие на умствените сили. Новата раса, която сега иде, светещата, има за цел да развие силата на неговия дух, да реализира на земята светлите идеали, да стане господар и да използва всички придобити сили за добро.
После Учителят му заговори за латинската раса, която донесе инквизицията; англосаксонската и тевтонската, които са били много по-свободолюбиви; за народите, които искат да имат бъдеще и които трябва да се вдъхновяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, които подчиняват материалните условия на духовните. В България се спъва Новото, идейните течения, които носят Любовта, братството, равенството, свободата и мира, но от това може да последва само зло...
Бъдещето принадлежи само на тия народи, които се въодушевяват от тия възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите59, които бяха носители на едно велико учение за реформиране на живота и социалния строй по най-идеален начин, но затова изгонване българите платиха с петвековно робство под турци, защото, когато един народ не приеме великото, Божественото Слово, което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Изгонените из България богомили занесоха своите идеи и култура на запад, на народите, които ги разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи и придобиха много.
А и сега ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.
Повторението на погрешките ще донесе големи разочарования. Сега едни хора живеят, но животът им е страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Когато дойде това, четвъртото, състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество.
- Но дотогава? - запита Генко, възползвал се от краткото мълчание, което настана.
- Докога? И сега тая свобода хлопа на всеки ум, на всяко сърце, на всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще я разбере и ще я посрещне.
Учителят млъкна. Генко не знаеше какво да прави. Той като че ли очакваше нещо друго. Думите на Учителя му се видяха като на човек, който гледа нещата много отвисоко. За него сякаш нямаше минало, сегашно, бъдеще, а имаше един непрекъснат живот, в който той постоянно пребъдва и за който много малко значение имат дребните отклонения, щом общата насока се спазва. Той чувствуваше, че тези големи вдлъбнати очи гледаха някъде през вековете, че за тях животът, безразлично от формата, тече непрекъснато, че този именно живот, а не другият, който имат хората обикновено, го интересува. Генко искаше нещо да пита, да говори, но чувствуваше, че му липсват думи. И изведнъж му се мерна името на Христа и той се хвана като някой давещ се за него. И той си помисли за този учител и за Христа - и неволно в мисълта му се очерта ясно въпросът, който като че ли някой питаше: «Кой е тоя?». И други, също тъй в него, му отговаряше ясно и отчетливо: «Духът на Христа.» И Генко отново сети потръпване в себе си. И от челото, от косите на седящия пред него Учител се излъчиха много светливи лъчи и изпълниха цялата стая.60 Мека, приятна светлина, през която прозираха дебелите томове книги на шкафовете и метеорологическите инструменти на една от масите. И той търсеше думи да пита нещо, когато Учителят, като ехо на собствените му мисли, го изненада.
- Христос живее във всички хора със събудено съзнание. Христос иде да помогне... Ако си Христос, делата Христови ще правиш. Ако кажеш, че си светлина - и внасяш светлина в другите хора, светлина си. Ако речеш, че си живот- и внасяш живот в хората, живот си! Аз не говоря за външните форми, а за вътрешния свят. Истината не може да се намери по външен път. Нещата трябва да се разбират вътрешно. Всяко чувство, което носи топлина и всяка мисъл, която носи светлина - Божествена е. Трябва да се освободиш от низшия живот и тогава ще дойде другият, Божественият. Затова е казано, че който не се отрече от живота си, не може да бъде ученик на Христа. Вярата е един подтик, но сега трябва знание как да се превърне среброто в злато. Трябва да се изживява любовта не като чувство, а като обмяна на енергия между двама души и като универсални сили. Тогава Христос е като едни външни условия - като светлина, въздух, знание, от които може да се ползваме.
Сега хората са като хипнотизирани - те имат наследствени идеи и навици, стари възгледи, от които ще трябва да се освободят, да се отрекат, за да влязат фактически в новото. Старата застояла вода трябва да се излее и напълни нова от извора.
Сега хората работят много неща, но взима ли Бог участие в тях? Питат ли Го те? И след това, недоволни от резултатите, държат Него отговорен за своите погрешки и питат защо светът е направен така. А трябва да се дойде до любовта. Любовта е закон на освобождение. Само любовта може да освободи хората. И ако има извор, има и река. Богат, учен и добър трябва всеки да стане, за да може да помага. Като работи човек за себе си, ще работи и за другите. Сегашните възгледи не са техни, на хората. Теса възгледи на дъските, на каците, които обръчите държат по неволя на едно място в подчинение.
Една велика идея - да работим с любов - трябва да ни свързва, а не нуждата. Първоначално хората са били Божествени, но после са дали цена на човешкото наравно с Божественото - и там са погрешили. Там се е родил човешкият морал. Хубаво е да набереш и ядеш от плодовете на градината и поднесеш някому - но още по-добре е, ако го оставиш сам да си бере от дърветата. Нека това, което Бог мисли и прави - мислим и правим и ний. Другото е корис-толюбие.
Няма мъчнотия, която Божията Любов да не разреши. За да ви приемат хората, трябва да носите нещо ценно в себе си. Мислите ли, че банкеринът ще остане равнодушен, ако му посочите диамант колкото яйце? Така е и Любовта - тя има цена навсякъде. Хора силни се изискват сега - които да не се изменят в любовта. Всички трябва да знаят, че ако постъпват хората както дяволът постъпва и ги използва - и те ще станат като него. Само когато човек се чувствува, че всичко има и нищо не иска-тогава е истински свободен. Глупавите се забавляват, умните учат, а мъдрите проникват в тайните на природата. От човека зависи как ще премине живота си.
- О, аз бих искал да бъда мъдър, истински мъдър - възкликна Генко сърдечно.
- И можеш - каза му Учителят, като го гледаше внимателно. - Можеш, защото имаш любящо сърце и светъл ум, който жадува за новото.
- О, по-рано аз много четях и имах голяма жажда за учение. От някое време, след последните събития, чета по-малко. И разбърках се някак. Потъмняха ми много работи. Като че ли прозорци някакви се завесиха и слънчевите лъчи вече не влизат тъй обилно при мене.
- Това е временно само. Вие ще навлезете в една нова страна във Вашия живот. Вие сега ламтите за външна дейност и искате да устройвате обществото и порядъка му с нещо външно: мярка, закон или постъпка, но забравяте, че всички живи същества са едно органично цяло и че то е разумно. И оправянето му, както и развалянето му стават отвътре - тъй, както се приема храната отвън, а тя се разпределя в тялото отвътре - така става и всичко, което засяга дълбоко човешкия живот. Един народ има своя път, и ако той се следва, всичко върви добре. Когато някога евреите и техният цар слушаха пророците (а не свещениците), тогава всичко отиваше добре. Но когато ги гонеха и избиваха -и царе плащаха, и народът плащаше. Сполетяха ги много нещастия и злочести-ни, не защото Бог искаше тяхното нещастие, а защото те, в своето невежество, не можеха да използват благата, които им се даваха. И тогава благословение-то се преобръщаше в нещастие и проклятие.
- Че не е ли и днес същото? - запита бързо Генко. - Не сме ли и ний пред такива злочестини?
- Да, те са близо - каза Учителят. - Няма да мине и месец - и големи нещастия ще споходят страната ни, предизвикани от неразумното ограничение свободата на хората.61 Управляващите вършат погрешки след погрешки. Но те режат клона, на който са качени.
- Но, Учителю, ако това е така, защо да не им се викне да се опомнят?
- Кой? - каза Учителят. - Те не признават никого, който им говори неприятни работи, не тъй, както те мислят. А не е важно как ние или те мислят, а дали нещата са тъй, както ги мислим.
- Ами да им се каже, Учителю - каза пак Генко, и цялото му сърце затре-пера и заигра в гърдите, като че беше наближил най-важния момент на своя живот. Струваше му се, че само един миг още, и той ще скочи в някакъв голям водопад, който ще го повлече нанякъде, без да може да се върне вече.
- Да им се каже! Да, но трябва човек, който ще говори, да е смел, да говори истината тъй както е, без да му трепне окото.
- О, разбира се, Учителю, инак няма смисъл.
- Да, няма смисъл - повтори Учителят. - Трябва да им се каже, че нещастието постига всеки народ, който се откаже от Божествения път. Не е въпросът за обичаи, предания и човешки разбирания и обреди, оставени от человеци -против тях нямаме нищо, но и на Божественото трябва да се даде място и ход. То е като истинската храна - ако се не яде, заболява се или изтощава организмът. И хората сега са в такова положение. У нас се гони всичко по-благородно, по-събудено. Изчезват хора - това е голяма загуба на ценности. И сигурността на един цар иде от изпълнението волята на Бога. Ако Бог не привързва хората към него, всичко е загубено! Те трябва да изпълнят волята Божия, да изправят старите погрешки.
- 0, аз това бих го казал - и Генко се изправи. - Ще го кажа на министра, когото познавам, но и на царя ще го кажа.
- Да, Вие и нему може да го кажете.
- Аз не го познавам - каза Генко наивно - и не зная дали ще ме пуснат при него.
Учителят помълча.
- И познаваш го, и говорил си с него - каза му Учителят.
Генко възрази живо:
- Само на картичка съм го виждал. Така го познавам. Но имате грешка, аз никога не съм говорил с него!
Учителят се усмихна само.
- Значи бихте му говорили истината в очите смело, тъй както сте я видели и знаете? - запита го пактой.
Очите на Генко светнаха.
- О, Учителю, бих му казал всичко тъй, както ми се е набрало в душата. Аз мир вече нямам нито денем, нито нощем. Като че ли нещо иде, грамадна тъмнота - и тя ме души - мене най-напред. Като че ли народът трепери, настръхнал - струва ми се пилета, а аз квачка - смешно е, но тревогата на квачка сещам в себе си, когато соколът се е надвесил и се гласи да избира своята жертва.
Учителят го погледна внимателно.
- Да, Учителю, тревога и желание да сторя нещо за всички тия, които не зная, но сещам че ще страдат. Квачка - повтори той и се вглеждаше в очите на Учителя, отдето идеха топли лъчи и вълни, които го обливаха.
- Да, и ти си бил в миналото квачка на тоя народ - каза му той тихо. - И сега ще направиш опит. И в тоя опит ти ще бъдеш смел. Ще внимаваш на това, което вътре в тебе ще ти се говори. Ти само ще му даваш ход... Смело! Сега е важен момент, който не трябва да се пропусне.
- О, колко се радвам, Учителю. Но как ще стане всичко това?
Учителят като че ли не го чу, загледал се някъде. Очите му станаха неподвижни и като че ли от тях изчезна всякаква жизненост. Лицето му - напротив, стана прозрачно, но също тъй безжизнено. На Генко му стана странно, неловко, дори взе да му става страшно. Нещо лошо ли му стана? - тревожеше се нещо в Генко, но като че ли беше външно. Вътре в себе си някъде дълбоко Генко почувствува някакъв особен мир със светлина и любов, която го грееше като пролетно слънце и го галеше. И той зачака мирно и тихо, като дете, което е протегнало ръка, за да получи скъп желан подарък.
Лицето на Учителя по същия път върна своята подвижност и червенина. Очите му се оживиха наново и се почувствува като че ли някой или нещо отново се е върнало и гледа иззад тях. Генко целият напрегнат чакаше.
- Хубаво, хубаво - каза Учителят, - всичко ще се нареди.
И той стана. Генко стана също. И почувствува, че това е краят на свиждането. И тъкмо сега, когато му се искаше да разбере и пита толкова работи, му казаха това неочаквано: «Ще се нареди.» Генко целуна ръка и излезе като насън. И като насън той си приказваше на себе си: «Ще се нареди!» - и се поспря, загледан в земята, като човек, който се мъчи да си припомни нещо. Но това «нещо» беше като че ли живо, подвижно и потъваше тъй неочаквано в съзнанието му, както и неочаквано се появяваше.
