4. «ГЕНКО ОРЛЕТО» ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
(Йордан Андреев. «Генко Орлето» от Любомир Лулчев.//
В. Братство, бр. 10 (291), 5.М. 1942 г., стр. 4)
Повестта «Генко Орлето» е история - път на една душа. На пръв поглед изглежда захвърлена там някъде, в едно диво балканско село, без грижи на майка и баща. Но после ни става ясно, че тези условия са най-благоприятни за тая душа с оглед на пътя, който има да измине. Скромните и естествени природни условия култивират сила и борчески дух в детето, който то ще употреби за преодоляване на предстоящите му препятствия.
Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на многострадалното си дете. Той с голяма мъка му проправя път всред бездушното и егоистично общество. Не може човек със сърце да остане равнодушен, когато чете тая история, пропита с много трагизъм, много сцени със силно напрежение, отлично издържани художествени моменти. Действието се развива тъй естествено и непринудено, че читателят остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието. Всичко това действува затрогващо на читателя - сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която, като е чела повестта, да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствувала героя като свое дете. Няма сестра или брат, да не чувствуват Генко Орлето като свое братче и да не са готови да му се притекат на помощ. Нема юноша, който, като прочете повестта, да не пожелае да бъде герой като Генко, и да не се слива с преживяванията на Генко, и да не почва да му подражава. И най-после, няма душа, потисната от условията на живота, която, като чете Генка, да не получи импулс да се освободи и да реализира съкровеното възходящо желание на своята душа. Така Генко от всички добре приет, всеки намира нещо свое в него, той говори на всички на техните езици, затова от всички е разбран. Само така може да се обясни защо повестта в няколко години се издава вече трети път.
Генко Орлето е носител на великата идея - над всяка душа, в която има стремеж към знание, към красота, към съвършенство, бди будното око на Бога.
Генко Орлето е изразител на един основен принцип - жертвата като условие за развитие и еволюция.
Тази идея и този принцип са като ос, около която се развива действието, за която всичко в повестта говори.
Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите, които се откриват под орловите гнезда, не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие.
Зад тази така обикновена постъпка, родила се в душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят с котенцата и кученцата, събират гнездата на птичките, убиват ги или си играят, когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква етика или да беше слушал някакъв морал. В Генко моралът и етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целия му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми, в които ще се излее това съдържание. - Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр. - да служи на другите. Той прави това, което чувствува, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му Този, Който му го е дал и на Когото той служи. В съзнанието на Генковия характер авторът така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четецът остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин - най-смелия, най-самопожертвувателния.
.
Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи.
Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент - да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда.
Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество в бащиното му гнездо - рая - Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха.
Христос бе голям извор. Генко Орлето - чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора и пие направо от него.
Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота, той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати Новия Завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие - история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко - като живот.
Много симпатичен е образът на кака Иванка. Тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света - която за всеко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствували такива.
За моралната, естетичната и художествената цена на повестта красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години. «Генко Орлето» се преиздава от затрогнати четци.
Разбира се, несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което е носител той, когато прочетем втория и третия том - «Бунт» и «Благословение».
Йордан Андреев
