Любомир Лулчев IV.
Творчество: С Христа
(трилогия)
I. Генко Орлето
(Любомир Лулчев. Генко Орлето: Повест за деца и възрастни.
Второ илюстровано издание. София, 1938.
Първо издание 1932.)
1. ПОСЛЕСЛОВИЕ
(стр. 171-172 от II изд.)
Генко оздравя, за обща почуда. Всички почувствуваха, че стана нещо необикновено - че дойде помощ от «невидимо». Нещо, което се случва в живота на съвременния човек, но което той често, улисан в ежедневието, забравя или не вижда.
Генко започна да расте при други условия. Той отиде в столицата, подпомогнат от Иванка. Там той изживя много приключения, които го заставиха да бяга пак в провинцията. Като фабричен работник, той попадна в работническите смутове и го затварят. Това е разправено във втората книга от живота на Генко - «Бунт».
В затвора Генко не остава дълго. Започва се процесът на бунтовниците. Генко се държи мъжествено. Макар самият той да е попаднал не по своя воля в техните редове, той изнася истината както я разбира, без да гледа на последствията. Осъждат го, но неговите приятели - той вече има такива - се застъпват и понеже Генко не иска сам да се ползува от услугите им, издействуват обща амнистия. В Генковата душа става дълбок прелом. «Реалността» на живота му се налага. Той се раздвоява вътрешно. Нещастията на хората и видимата несправедливост разклащат вярата му във Вечната справедливост. Започва се една душевна криза, от която го изважда само срещата с Тоя, Който носи Новото в живота - Учителя. И то не само на думи, а и на дело. Обилна светлина е хвърлена в неговия собствен живот и в живота на околните. Той вижда много работи, които по-рано не е прозирал и разбира това, което му се е струвало непонятно. Той се натъква на един нов живот, не само като мироглед, философия и убеждение, а като нещо всекидневно, живяно, въплотено. Той вижда Божественото, въплотено в живи хора, почувствува помощта и Божията ръка все по-близо до себе си, както и в детинството си. Една случка го сближава с царя, а после му дават възможност да говори с него. Големите събития, които настъпват - опити за атентат, хвърляне на църквата във въздуха - всичко това Генко следи отблизо, цял настръхнал. Той търси път за новото, за доброто, което е необходимо за доброто на народа.
И най-после, по върховете на Рила, всред величието на природата, ръководен от Учителя, той прозира все по-ясно своята и тая на България съдба. Той разбира, че от България излиза един величествен пламък, който ще освети целия свят, че новото е в братството, в козмичната обич, вместена в ежедневния живот като реална сила, че светът има нужда вече не от думи, а от дела и образци на Новото и че самият той е призван с великата мисия да бъде апостол на това Ново. И той влиза в света, очакван от жадуващи души, които треперят от желание да намерят Новото, доброто, Божественото и да му служат. Тогава чак душата на Генко, възродена, поема към великия път на Духа, за който всяка душа е жадувала повече или по-малко в своя живот.
Това е същината на трета книга от Генковата история - «Благословение».
