Великият цар на Слънчевата страна оставил своя слуга да се върне, а сам тръгнал към неизвестните места на своето царство, с намерение да добие силата, която му липсвала и да разбере думите на Свещения, които носел преписани на хубав пергамент до самите си гърди. Не минал той много и на свечеряване в гората го нападнали разбойници. Докато се сети, те го заградили от всички страни.
Той застанал гордо пред тях и им извикал:
- Махнете се от пътя ми! Знаете ли кой съм аз?
- Сега ще видим - казал му водителят и дал знак на своите хора, които веднага го нападнали от всички страни, положили на земята и почнали да го претърсват. Понеже той се борил и катурил няколко от тях, те и хубаво го набили.
После това го претърсили, вземали му всичко, облекли го с едни дрехи, подобни на своите, и го турили да седне на обща трапеза с тях.
- Ти ме питаше знаем ли те кой си ти - казал главатарят на разбойниците. - Знаем те!
- Знаете ли ме? Че как ме познавате? - запитал царят.
- Ами ти си един силен човек, защото тръшна трима от нашите. Носил си меч, защото на няколко пъти посегна да го вадиш, а го нямаше; богат си, защото намерихме доста злато в тебе; разбираш от разни писмена, защото ги носиш на гърдите си; горд си много, защото бихме те толкова много, а ти не охна нито веднъж. С една дума, ти си тъкмо човек, който хареса на всички ни и ний ще те турим за мой помощник - да водиш дружината тогава, когато аз отсъствувам или имам работа, или пък падна ранен. Какво ще кажеш на всичко това?
Царят се замислил много сериозно и понеже решил, че ще слуша това, което провидението му даде, за да може да проумее смисъла на словата на Свещения, казал след някое време:
- Четохте ли книжката, която имах на гърдите си?
- Не, защото тя е написана на един непознат за нас език. Но ако ти ни я прочетеш и ако мислиш, че ще я разберем - кажи ни я.
- Аз бих искал да стана твой помощник - казал той на разбойнишкия главатар, - но нека най-напред да ви прочета какви са словата на Свещения, след това вий ще ми кажете защо оставихте живота там, при мирните хора, защо станахте разбойници и тогава ще си кажа и аз дали ще приема това, което ми предлагате.
- Умно е това - казал главатарят, - прочети ни словата.
Царят зачел:
«Силен е този, който помага на слабите безкористно.
Силен е този който, като няма нищо, всичко владее.
Силен е този, който нищо не иска, а от него всички искат.
Силен е този, който, като е изгубил всичко, се е намерил във всичко.
Силен е този, който е готов да слугува на всички!»
Млъкнал царят и ги изгледал всички. Разбойниците слушали много внимателно и главатарят им казал:
- Това е много сложна работа - не е за нашите умове. Ний другояче знаем света. Но ако ти мислиш, че това, което ни чете, е право, ний искаме ти да си много силен, за да ни слугуваш! Щеш ли?
- Това ще ви кажа само след като чуя защо вий оставихте света и станахте разбойници. Ако видя, че можете да бъдете хора, на които моето слугуване ще допринесе нещо, то ще остана на драго сърце. Ако ли не, то ще ме пуснете да си ида.
- Добре - казал главатарят на разбойниците. - Нека аз ти разправя защо дойдох да живея между зверовете и защо предпочетох гората пред хората.
