Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
II.
Вечният извор
(Любомир Лулчев. Вечният извор: Приказки и разкази за всички. София, 1939 г. Печатница «Братство» - Севлиево, стр. 1-56)
ВЕЧНИЯТ ИЗВОР
«Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек може да добие истинското щастие.»
от «Книгата на Живота»
Извор безкраен, светъл и чист струи своите води от планината. Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните, светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте! Любовта е извор!»
- Ела и пий, ти, който си минал през пустинята на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на алчността и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите!
- Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите, направи няколко крачки, не губи надеждата. Ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още!
- И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопаченият живот измъкнаха свидни чеда едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи.
И светлината и Истината ще те огреят и ще се родиш наново.
- И ти, младежо, който започваш живота с шум и суета, страст, стремеж по онова, което е преходно, и тъй често свършваш дните, станали тягостни, преди време - ела и пий! Очите ти ще се отворят и мъдростта ще споходи
немощния ти ум. Безкрайни кръгозори ще се приближат и ти ще възмогнеш препятствията - ще се смееш на камъните, които са те препъвали. - Елате и пийте, елате и пийте!
Чуйте гласа на тоя вечен извор, на който се отзовава небето и земята.
Искате ли да видите тоя извор, в който се отражава вселената с всичките звезди и слънца в безкрая; в който се вижда небето, разбулено от своите тайни; в който надничат зверовете, смирено пристъпващи при него - и людете, които спират уморените си крачки до бреговете му, сподиряни понякога от сянката на самата смърт - пристъпете при Любовта!
Струите й ще внесат живот - и на всеки живот ще дадат смисъл.
